Джени се обърна да ме погледне, след което отговори:
— Разполагаме с главен заподозрян, това е агентът от тайните служби Джейсън Барнс. Ако действително съществува някаква връзка с международния тероризъм, тя е само финансова.
— Добре, ясно — кимна младият мъж, замисли се за момент, после попита: — Съучастници?
— Знаем за трима, но може и да са повече. Барнс е мозъкът и организаторът. В групата участва и минимум една жена.
Ерик само вдигна вежди, но се въздържа от коментар.
— Защо сте толкова сигурен, че въпросните кражби нямат връзка с чужди терористи? — попитах аз.
— Нека ги разгледаме поред — отвърна той. — Първата кражба във Форт Худ е станала от склад-бункер, който е оборудван с електронна заключваща система, регистрираща всяко отваряне. — Спря за момент и попита: — Дотук ви е ясно, нали?
— Ясно ми е, че кражбата е станала с помощта на оторизиран достъп.
С крайчеца на окото си улових кимането, с което Тингъл позволяваше на младежа да продължи.
— Бункерът е бил отворен само веднъж между двете месечни ревизии. Направил го е обслужващият екип от сержант и трима войници, вкарани са петдесет контейнера с муниции калибър 5.56. Може би ще ви е интересно да чуете, че именно те са най-чест обект на посегателство.
— Мисля, че следствието още не е приключило, нали?
— Не е. — Танър изчака ново кимане от страна на генерала и продължи: — Разпитахме войниците и сержанта, но никой не направи признания. Разбира се, един от тях лъже. При почти всички подобни инциденти става въпрос за непланирани кражби, след които тепърва трябва да се търси купувач. По тази причина и четиримата са под наблюдение.
Замислих се, после попитах:
— Това не е ли някак… пасивно?
На лицето на младежа се появи лукава усмивка.
— Съвсем скоро всеки един от тях ще бъде посетен от мастит оръжеен търговец от Близкия изток, който на практика е един от нашите. Вече успя да се установи в Килийн — градчето край базата, и търси контакти.
— Ясно.
— Ние умеем да си прикриваме задниците, мистър Дръмънд.
Генерал Тингъл дискретно се окашля в шепа, Ерик Танър сви рамене и продължи:
— Но инцидентът в Галвестън е съвсем друга работа. Всъщност вие вече сте прочели досието. Това е работа на професионалисти, които са били наясно кога точно да се появят, знаели са къде точно са складирани съответните контейнери, притежавали са майсторски фалшифицирани документи. Много сме загрижени, тъй като става въпрос за комбинация между голямо количество муниции и забележителна изобретателност на престъпниците.
— Така и трябва да бъде.
— Затова взехме решението да уведоми не само ФБР, но и вашето Управление, мистър Дръмънд.
Тук за пръв път се обади полковник Джонсън.
— Около три седмици по-късно вашите хора ни информираха, че някаква колумбийска военна част се натъкнала на минно поле и двама от войниците им загинали. Детайлите сочат, че става въпрос за „подскачащи Бети“. Освен това рязко са се увеличили нападенията срещу подвижни части на колумбийската армия, като бунтовниците са използвали ракети с малък обхват.
— Което ще рече, че знаем къде са отишли нашите оръжия — добави Ерик.
Генерал Тингъл му хвърли един мрачен поглед и изръмжа:
— Но не и кой е организаторът на кражбата! — След което се обърна към мен и попита: — Мислите ли, че този Барнс може да има някакви контакти с колумбийските бунтовници?
— Не — поклатих глава аз — Това е напълно изключено.
Механично отчетох, че сега нещата опират до третата кражба — отново във Форт Худ. Тя е била дело на несъмнено сръчни люде, което никак не е случайно.
— Някой да иска още кафе? — обади се полковник Джонсън, който очевидно беше главният помощник на Тингъл.
Подофицер Танър ни изчака да напълним чашите си и подхвърли:
— Нека спрем вниманието си на инцидента във Форт Худ с дата 9 февруари.
Джени погледна часовника си и кимна.
— Давайте.
— Бих искал да се върна малко назад — погледна я умолително Танър, после, без да чака отговор, започна: — В този район — имам предвид както самите бази около Форт Худ, така и околностите им — съществува нещо като организирана престъпност, която се храни от войниците, техните семейства и тяхното оборудване. Използват се застрахователни измами, фалшиви ипотеки и лизинг на автомобили, проституция и дори взломни кражби. Голяма част от тези паразити са аматьори, но има и няколко групи, които действат изключително професионално. В случаите, при които престъпността излиза извън границите на базите и засяга околните населени места, ние работим в тясно сътрудничество с местната полиция, а нерядко и с ФБР.