Интересно. Но имаше и един проблем.
— Но…
— Да, правилно си разбрал — кимна Морт и сведе поглед към бомбетата на обувките си. — Дори и да ги пипнем, това ще стане, след като президентът бъде убит.
Такива ми ти работи. После ме попита с какво се занимавам. Реших да бъда откровен с него, точно както той беше откровен с мен. Разказах му за Маргарет и Джейсън, след което и двамата изразихме мнение, че въпросните личности са членове на едно много шибано семейство. Такава е силата на реципрочността.
Когато влязох в кабинета, Филис продължаваше да говори по телефона. Спрях пред бюрото й и останах неподвижен в продължение на трийсетина секунди. За съжаление търпението не е сред най-силните ми страни. Обърнах се и тръгнах на кратка опознавателна обиколка. Започнах да местя снимките, книгите и дипломите й и си поиграх с малкото лични вещи върху писалището. Много мразя, когато хората вършат подобни неща в моя кабинет.
Не след дълго тя схвана посланието, прикри мембраната с длан и изръмжа:
— Махни си лапите от нещата ми, Дръмънд. Ако веднага не си седнеш на задника и не започнеш да се държиш прилично, жив ще те одера!
Пресвета Дево! Оставих чашата й за чай, седнах в единия край на заседателната маса и започнах да се държа прилично, тоест да барабаня с пръсти по плота и да си тактувам с крак. Такт три четвърти ми допадаше особено много.
Онзи, с който си бъбреше Филис, очевидно се оплакваше, че проследяването на сто и повече трансфера ще струва много пари и главоболия — разбира се, ако лошите решат да раздробят парите. Каква наглост, господи! Някой премахва трима от най-високопоставените държавни служители и заплашва да убие президента, но бюрократите се тревожат само от прекомерните разходи. Типично за тях, разбира се. Филис обаче си знаеше работата и запази спокойствие, при това без да губи нито грам от своята настоятелност.
Най-накрая разговорът приключи, тя остави слушалката и се втренчи в мен.
— Е? Изскочи ли някой заек от трънката на нашите приятели от ОКР?
— Само един, който впоследствие се оказа кофти заек — отвърнах аз.
— Случва се — кимна тя. — Но процедурите трябва да се спазват. Знаеш ли, че…
— Знам — рекох. — Натъкнах се на Морт.
— Добре. В такъв случай ще те информирам за другите промени.
Това продължи точно две минути. Светът бил уведомен, че убиецът се нарича Джейсън Барнс и издирването му бързо набирало сила. С обичайната си аналитична ефективност Бюрото беше разпространило не само официалната фотография на Барнс, но и подборка от скици и факсимилета в стил „гадното копеле може да изглежда и така“. В смисъл, че са показвали Джейсън с мустаци, с очила, с брада, плешив, рус, травестит и бог знае още какъв. Цялата тази галерия предстоеше да бъде отпечатана на първа страница на „Уошингтън Поуст“, което означаваше, че още рано на следващата сутрин Джейсън ще знае каква дегизировка да не използва.
По принцип Бюрото е длъжно да направи всичко това, но понякога най-ефективен се оказва именно най-глупавият подход. Не че аз имах по-добро предложение, разбира се. На практика Филис беше тази, която разсъждаваше надълго и нашироко върху отделните стъпки и предохранителни мерки — изграждане на контролни постове на стратегически важните места, проследяване на картите за пазаруване на Джейсън с оглед установяване района на пребиваването му, разпечатка на телефонните му разговори и прочие, и прочие. Постепенно започна да ми светва, че търсенето на тоя тип ще бъде адски трудно. Искам да кажа, че в списъка за издирване на ФБР има хора с далеч по-малко ум, опит и специфични познания от Джейсън, които въпреки това са там по десет и повече години. В същото време Джейсън беше живял във Вашингтон повече от три години, познаваше улиците и кварталите, знаеше какво може и какво не може да направи полицията.
Да не говорим за съучастниците му, които, според терминологията на ФБР, и до този момент си оставаха НС, или „неизвестни субекти“. Това означаваше, че те могат най-спокойно да ходят където си поискат, да пазаруват храна, да наблюдават пътните заграждения и да набелязват мишени, оставяйки Джейсън на спокойствие в тайната бърлога, най-вероятно зает с генерално планиране и организация. Но стига вече с този прекален оптимизъм.
В един момент Филис явно бе решила да приключи аудиенцията, тъй като спря поглед върху мен и попита:
— Можеш ли да посочиш нещо, което сме пропуснали или недогледали?
— Не.
— Мислиш ли, че ще нападне Марк Таунзенд?
— Мисля, че дори ако оттук нататък се представя два пъти по-зле, той пак ще надуши засилената охрана и ще смени посоката.