— Престани, моля те!
— Винаги изпращам цветя.
Тя се усмихна, а аз изпитах чувството, че сме на ръба. Може би. До този момент бях безупречният джентълмен. Не забравих да сваля дъската на тоалетната, дори заех другото легло. Не бях привърженик на идеята да се нахвърлям на жените, а тя току-що ми беше обяснила, че не обича да увисва на мъжки вратове. Което означаваше две неща: или единият от нас надмогва себе си и прави първата стъпка, или и двамата напускаме стаята с непокътнати убеждения. И така, аз надмогнах себе си и поех към мястото, което, надявах се, малко мъже бяха посещавали. Иначе казано, станах и направих една крачка към леглото й.
В следващия миг и двамата подскочихме от острото жужене, изпълнило просторното помещение. Спогледахме се в миг на недоумение, после тя кимна.
— Моят е.
— Не — уточних. — И двата звънят.
— Мамка му! — Хукнахме едновременно към дрехите си с надеждата да открием час по-скоро мобилните си телефони. Джени ме изпревари.
— Марголд!
Секунда по-късно и аз докопах моя.
— Дръмънд!
— Къде си? — прозвуча в ухото ми гласът на Филис.
— Ами… Наблизо.
— Те… Те отново удариха, Шон. Грозна работа.
Вече го бях усетил по тона й. Всъщност гласът й видимо трепереше. Имах чувството, че плаче.
— Кажи за какво става въпрос.
— Трябваше… Трябваше да го предвидим, но не го направихме. Изобщо не се сетихме да охраняваме…
— Семействата! — ахнах аз.
Филис не каза нищо, а това означаваше, че съм улучил.
— Чие семейство?
— Ами те… Съпругата на Марк Таунзенд.
— Мамка му!
Почувствах се пълен глупак. Стана ми гадно. Как беше възможно да не се досетя?
— Моля те, тръгни веднага — обади се Филис. — Иди при него. В такъв момент Марк трябва да знае, че ние от Управлението, че ние всички сме…
Финалът на фразата бе заменен от продължително мълчание. После:
— Познавам Марк и Джоун от близо двайсет години. Имат една дъщеря, която учи в колеж. Джанис.
— Тръгвам! — скочих на крака аз. — Непременно ще открия тези типове, Филис! Обещавам.
— Направи го, моля те — простена тя и прекъсна връзката.
Започнах да се обличам. С едната си ръка Джени придърпваше пликчетата си, а с другата притискаше телефона към ухото си, попивайки подробностите на атентата.
Вече знаех какво се беше случило — както в буквален, така и в преносен смисъл: бяха ни хванали със смъкнати гащи. Най-сетне разбрах какво ме беше глождило през цялото време, но за съжаление твърде късно. За Джейсън Барнс това беше вендета — колкото лична, толкова и безгранична. Като омразата между фамилиите Хатфийлд и Маккой — кръвопролитна и разпростираща се далеч отвъд държавните служители, които според него са били пряко отговорни за самоубийството на баща му. Барнс бе човек на вярата, твърд фундаменталист, който без колебание би се подчинил на библейския постулат „зъб за зъб и око за око“. Или майката за бащата, родителят за разгневения син.
21.
Последиците от една бомбардировка са най-страшното нещо на света, най-тежката форма на убийство. Като офицер от пехотата ми се случи да помагам при разчистването на една бомбардирана казарма в Близкия изток. Никога няма да забравя ужасната гледка, нито пък характерната миризма на изгоряло месо, кръв и разпилени вътрешности.
Джоун Таунзенд е била някога агент на ФБР и за нея с пълна сила важеше максимата „веднъж ченге, завинаги ченге“. Животът й бил забележително подреден и дисциплиниран, била човек на винаги предвидимите навици: църква в неделя сутрин, посещение на химическото чистене всяка сряда, натоварване на сърдечносъдовата система три пъти седмично, винаги сутрин, във фитнес залата „Голд“, част от търговския център „Тайсънс Корнър“.
Двайсет минути вдигане на малки тежести, десет минути на механичната стълбичка, а за десерт двайсет минути на пътеката за бягане. Бърз душ, връщане на паркинга и кратко шофиране до дома. Била отдадена на здравословните си навици, била в отлична форма — стройна и стегната, въпреки шейсетте си години. Бомбата избухнала в момента, в който се отпуснала върху кожената седалка на сивата си „Краун Виктория“ и посегнала да закопчае колана си. Тялото й било разкъсано на хиляди дребни късчета и буквално излетяло през покрива и челното стъкло.
Напълно разкъсаш били и три други невинни души, имали нещастието да слизат или да се качват в колите си, паркирани редом с тази на Джоун Таунзенд. От тях останали няколко откъснати крайници, а аз със собствените си очи видях един изкривен знак за паркиране, от който висяха човешки черва.
Когато новината засяга съпругата на шефа, тя се разпространява с мълниеносна бързина. Имах чувството, че половината ФБР се беше изсипало на местопрестъплението. Край тротоара бяха паркирани три автомобила на противопожарната охрана, от които се проточваха брезентови маркучи и друго специализирано оборудване. Мястото беше оградено с жълта полицейска лента, а следственият екип внимателно изследваше терена, пробивайки си път сред човешки и автомобилни части и прибирайки част от тях в найлонови торбички със специални етикети. Отбелязах и появата на няколко телевизионни микробуса, край които техници сръчно привеждаха в действие микрофони и портативни камери. Циркът вече беше започнал и по всичко личеше, че ще продължи дълго. На няколко крачки от оградения периметър се събираха хора с подозрително еднакво облекло, които мрачно оглеждаха това което беше останало от другарката в живота на техния шеф.