Робин Хоб
Убиецът на Шута
( Първа книга от "Фиц и Шута")
На Сорен и Феликс.
Тази е за момчетата.
Пролог
Моя скъпа лейди Божур,
Приятелки сме от твърде дълго време, за да бъда предпазлива. Както толкова деликатно намеквате, да, донесена ми беше разстройваща новина. Моят заварен син принц Рицарин се е издал като жестокосърдечния човек, какъвто винаги съм знаела, че е. Неговото незаконно дете, родено от една планинска курва, е било разкрито.
Колкото и срамно да е това, могло е да се уреди много по-дискретно, ако неговият умен като пън брат принц Искрен беше предприел бързи и решителни действия да премахне позора. Вместо това той го е обявил в едно недискретно послание до моя съпруг.
И тъй, пред лицето на това долно поведение, какво прави милорд? Ами, не само настоява копелето да бъде донесено в замък Бъкип, ами след това удостоява Рицарин с права над Върбов лес и го праща да пасе там с непохватната му ялова съпруга. Върбов лес! Чудесно имение, което кой ли не от моите приятели би се радвал да заеме, а той го дава на сина си в награда за това, че е станал баща на копеле с чуждоземна майка от простолюдието! Нито пък намира за отвратително това, че въпросното копеле ще бъде донесено тук в замък Бъкип, където всички придворни ще могат да видят планинското диваче.
А последното оскърбление към мен и моя син? Постановил е, че принц Искрен вече ще поеме титлата Престолонаследник и ще бъде следващият евентуален наследник на трона. Когато Рицарин намери благоприличието да оттегли претенцията си пред лицето на този позор, тайно се възрадвах, вярвайки, че Славен веднага ще бъде припознат като следващия крал. Макар и да е по-млад от двамата си братя, никой не може да оспори, че двете му родословия са по-благородни и че осанката му е толкова великолепна, колкото и името му.
Наистина, похабена съм тук. Похабена съм като моя син Славен. Когато се отказах от своята власт и владения, за да бъда кралица на Умен, вярвах, че на всяко дете, което му родя, ще се гледа като на притежаващо много по-добро родословие от двете безразсъдни момчета, които му даде предишната кралица, и че след Умен ще властва мой син. Но да поглежда той Рицарин и да признава грешката си, като го провъзгласява за наследник? Не. Оттегля го само за да постави неговия тъпоумен брат за кралски престолонаследник. Искрен. Тромавият грозник Искрен, младеж с изяществото на вол.
Твърде много е, скъпа моя. Твърде много, за да го понеса. Бих напуснала двора, само дето Славен ще остане без закрилник тук.
Намразих я още докато бях момче. Спомням си първия път, когато намерих онова писмо, недовършено и така и неизпратено. Прочетох го и се убедих, че кралицата, с която така и не се бях срещнал официално, ме мрази от мига, в който е научила за мен. Направих го взаимно. Така и не попитах Сенч как се е натъкнал на това писмо. Самият той незаконен син и брат на крал Умен, Сенч никога не се беше поколебавал в защитата на интересите на трона на Пророка. Вероятно го беше откраднал от бюрото на кралица Желана. Може да е било негова хитрина, за да изглежда, че кралицата е отрязала лейди Божур, като не е отговорила на писмото ѝ. Има ли значение сега? Не знам, защото не знам какъв ефект е постигнал старият ми наставник с кражбата си.
Все пак понякога се чудя дали бе случайност това, че намерих и прочетох писмото на кралица Желана до лейди Божур, или е било преднамерено разкритие от страна на Сенч. Той беше наставникът ми в онези дни, учеше ме на изкуствата на професионалния убиец. Сенч служеше на краля си безскрупулно, като убиец, шпионин и манипулатор на двора в замък Бъкип, и ме учеше да правя същото. Едно кралско копеле, казваше ми, е в безопасност в кралски двор само докато е полезно. Привидно аз бях нисше копеле, пренебрегвано и ругано, докато се носех по опасните течения на политиката в замъка. Но и двамата с крал Умен знаехме, че съм защитен от кралската ръка и от неговия убиец. И все пак Сенч ме учеше не само на отрови, боравене с ножа и хитрости, но и на това какво трябва да прави човек, за да оцелее като копеле на кралски род. Стремеше ли се да ме предупреди и да ме научи да мразя, за да мога да съм по-твърдо негов? Дори тези въпроси ме споходиха много по-късно.
През годините съм виждал кралица Желана под много маски. Първо, тя беше ужасната жена, притежаваща силата да грабне короната от главата на баща ми и да ме осъди на живот, в който дори името ми беше белег за незаконното ми раждане. Спомням си период в живота си, когато се страхувах дори да ѝ позволя да ме види.