— Тя ни шпионираше! — проплака Лея.
— Дебнеше ни! — обвини ме Елм.
— Тя е идиотка, малоумна, и ни зяпа с очи като на призрак!
Последното го каза Тафи. Беше първият път, когато разбрах, че се страхува от мен.
Лин само поклати глава.
— Тя е дъщерята на къщата, тъпаци! Може да ходи където реши и да прави каквото пожелае. Горката мъничка пеперудка! Какво друго да прави? Иска само да си играе.
— Тя не може да говори! — възрази Елм, а Тафи добави:
— Тя е тъпа като галош. Кой играе с идиот? Трябва да я държат вързана вътре, да, и да не се пречка на хората.
Знаех, че повтаря нещо чуто от възрастни.
Лин извърна очи от тях към мен. След първия ми писък не бях издала и звук. Кучката му се върна при мен и аз сложих ръка на косматия ѝ гръб. Пръстът ми потъна дълбоко в копринената ѝ козина и усетих как спокойствието ѝ се вля в мен. Тя клекна до мен, главите ни бяха на едно ниво. Овчарят извърна очи от кучето към децата.
— Добре. Каквато и да е тя, нищо не ви струва да сте добри с нея. Сега, тука ме позатруднихте. Че трябва да кажа на господаря, трябва, но не ми се ще да видя вашите изгонени от местата, които са държали с години. Но ще поговоря с родителите ви. Големи ядове ще си имате тримата, ако е станала някоя беля. Е, малка господарке, я да те видим. Нараниха ли те?
— Не я докоснахме! — викнаха те.
— Не казвай на господаря! Заклевам се, няма да я гоним повече — започна да се пазари Тафи.
Лин беше клекнал пред мен. Махна едно сухо листо, извади един трън от туниката ми и приглади разрошените ми къдрици.
— Е, не плаче. Може да не е много пострадала. Може би. Не си ли пострадало, мъничко?
Изправих рамене и го погледнах в очите. Свих ръцете си отзад и ги стегнах в юмруци, ноктите ми се забиха силно в дланите, за повече кураж. Намерих гласа си. С развързания си наскоро език оформих всяка дума все едно беше дар.
— Благодаря ви най-сърдечно, овчарю Лин. Не съм пострадала. — Той се облещи, а аз изместих погледа си към зяпналите деца. С усилие запазих гласа си спокоен и изрекох всяка дума точно. — Няма да кажа на татко ми и на майка ми. Нито е нужно вие да го казвате. Мисля, че тези деца осъзнаха грешката си.
Гледаха ме онемели. Съсредоточих погледа си върху Тафи все едно изгарях дупки в него с очите си. Той ме изгледа навъсено. Омраза срещна омраза в погледите ни, но неговата беше по-голяма от моята. От какво щеше да се страхува, ако не от омразата ми? Трябваше да си спомня всеки мускул на лицето си, но все пак успях и на лицето ми разцъфна покровителствена усмивка. Проговорих с мил шепот:
— Скъпи Тафи.
Той се облещи. А после изпищя, по-силно, отколкото бях изпищяла аз, обърна се и побягна. Момичетата затичаха след него.
Обърнах се към Лин. Той ме гледаше преценяващо, но не видях неодобрение. Обърна се и се загледа след бягащите деца. Мисля, че говореше по-скоро на кучето, отколкото на мен, когато каза:
— Ще те бият и мачкат, ако мислят, че си тъп скот. Все едно дали си муле, куче или дете. А като разберат, че има ум под плътта, която удрят, се страхуват от теб. И те оставят на мира. Понякога. — Вдиша по-дълбоко и ме изгледа преценяващо. — Трябва вече да си пазиш гърба, господарке. Време е да си имаш куче, така мисля. Говори с татко си за това. Двамата с Паричка можем да намерим добро кутре за теб. Умно кутре.
Поклатих глава и той сви рамене. Стоях загледана след бягащите деца, докато не завиха на ъгъла на зида на градината с билки. Щом се скриха от погледа ми, се обърнах и зарових лице в козината на Паричка. Не плачех. Но треперех и се притисках до нея. Тя извърна глава и ме близна по ухото.
— Грижи се за нея, Паричке.
Гласът на Лин беше дълбок и може би между него и кучето премина нещо повече от онова, което чух. Знаех само, че беше топла, не ме застрашаваше и не се отдръпна от отчаяната ми прегръдка.
Когато най-сетне вдигнах лицето си от козината ѝ, Лин си беше отишъл. Никога няма да узная какво си е помислил за онзи сблъсък. Гушнах за последен път Паричка и тя облиза ръката ми. После, като видя, че нямам повече нужда от нея, затича да намери стопанина си. А аз тръгнах към къщата и към стаята си горе. Мислех за онова, което бях направила. Никое от децата нямаше да посмее да говори за това на родителите си: щеше да им се наложи да обяснят защо казах каквото казах. Реших, че овчарят Лин също ще го запази за себе си. Откъде знаех ли? Беше ми казал да си пазя гърба и ме бе посъветвал да си взема куче. Очакваше да се справя с това сама. И щях.