Дойде един момент, когато баща ми каза, не на мен, а на майка ми:
— Това е всичко, което имам.
Вдигнах очи и огледах стаята. Родителите ми изглеждаха смътни все едно ги гледах през мъгла или от голямо разстояние.
— Колко беше това? — попита мама.
— Двайсет и седем — каза тихо баща ми.
— Колко можеше да направиш като дете? — попита го мама тихо. В гласа ѝ имаше трепет.
Татко ми си пое дъх.
— Не двайсет и седем — призна той. — Не и на първия ми опит.
Спогледаха се. После погледите им се върнаха на мен. Примигнах и усетих, че леко се олюлявам.
— Мисля, че е крайно време да си ляга — заяви майка ми със странен тон. Татко ми кимна мълчаливо. Бавно започна да прибира предметите в торбата. С пъшкане, заради болките в ставите, мама се изправи. Отведе ме до леглото ми и седя до мен, докато заспах.
В един ден с ведро синьо небе, осеяно с пухкави бели облаци, с лек вятър, който разнасяше мириса на лавандула и пирен, с майка ми се бяхме залисали в градината ѝ. Слънцето беше подминало зенита, цветята лъхаха нежното си ухание около нас. И двете бяхме клекнали. Работех с лопатката си, издялкана от татко ми да се намества в ръката ми, разрохвах пръстта около най-старите лехи лавандула. Майка ми подкастряше с ножици буйно израсналите растения. Спираше от време на време, за да си поеме дъх и да потърка рамото и шията си.
— Ох, толкова се уморявам с това стареене — каза тя. Но после ми се усмихна и посочи: — Виж пчелата на този цвят! Срязах стръка, а тя още не иска да се махне. Е, може да я оставим да се повози.
Имаше голям кош, в който да събира подкастреното, и го влачехме зад нас по лавандуловата леха. Беше приятна, благоуханна работа и бях щастлива. Мама също. Знам го. Говореше за стари лентички плат, които пазеше в коша си за шиене, и ми каза, че щяла да ми покаже как да правя лавандулови шишета, които ще задържат миризмата и могат да се поставят в раклите ни за дрехи.
— Трябва да срежем стръковете дълги, защото ще ги сгъваме над цветовете, а после ще оплетем лентичките около стръковете да ги държат. Ще са хубави, благоуханни и полезни. Също като теб.
Засмях се, и тя също. После спря, както работеше, и си пое дълбоко дъх. Люшна се назад, усмихна се и пак се оплака:
— Такъв бодеж имам в хълбока… — Потърка ребрата си, а после ръката ѝ продължи нагоре и до рамото. — И лявата ми ръка толкова боли… Човек да си помисли, че трябва да е дясната, защото тя върши всичката работа. — Хвана се за ръба на коша и се надигна, за да стане. Но кошът се обърна, тя загуби равновесие и се просна в лавандулата, смачка храстите под себе си. Сладкият мирис ме лъхна. Мама се превъртя на гръб и се намръщи, бръчици набраздиха челото ѝ. Пресегна се с дясната си ръка, вдигна лявата и я погледна някак учудено. Когато я отпусна, тя падна до нея. — Е, това е толкова глупаво… — Гласът ѝ беше тих и завален. Тя замълча и вдиша по-дълбоко. С дясната си ръка ме потупа по крака. — Само да си поема дъх за малко — каза пак така завалено. Вдиша хрипливо и затвори очи.
После умря.
Пропълзях в лавандулата и докоснах лицето ѝ. Наведох се и опрях глава на гърдите ѝ. Чух последния удар на сърцето ѝ. След това дъхът ѝ излезе на въздишка и всичко в нея затихна. Вятърът духаше леко и пчелите жужаха усърдно в цветята. Тялото ѝ все още беше топло и все още миришеше като мама. Прегърнах я и затворих очи. Отпуснах глава на гръдта ѝ и се зачудих какво ще стане с мен сега, след като жената, която толкова ме беше обичала, си беше отишла.
Денят тъкмо захладняваше, когато баща ми дойде да ни потърси. Беше ходил на пасищата за овце, разбрах, защото носеше в дясната си ръка букет рози, които растяха по пътеката. Дойде до дървената порта в ниския каменен зид, който ограждаше градината, погледна ни и разбра. Разбра, че е мъртва, преди да е отворил портата. Все пак затича към нас, сякаш можеше да догони мига, в който все още не беше твърде късно. Смъкна се на колене до тялото ѝ и притисна ръцете си в нея. Задиша силно и хвърли сърцето си в нея, докато търсеше в плътта някакъв признак на живот. Притегли ме към себе си и разбрах каквото разбра и той. Беше си отишла безвъзвратно.
Притисна ни двете до себе си, отметна глава и зави. Челюстите му се разтвориха широко, лицето му се извърна към небето и жилите на шията му се издуха.