И какво можех да уредя за Пчеличка тази вечер? Ако отидех на срещата със Сенч, нямаше да съм тук, за да се погрижа да си легне. Бяхме започнали да градим нещо, ние двамата, и не исках да го занемаря. Както ме беше предупредила Копривка, денонощната грижа за детето не беше нещо толкова лесно, колкото може да си мисли човек, но пък и не беше толкова трудно, колкото го беше описала. Радвах се на дъщеря си дори когато двамата бяхме в една стая, но смълчани и залисани всеки със задачите си. Последната ѝ прищявка беше комплект четки и бои. Копията ѝ на илюстрации бяха старателни и точни. Въздишаше над тях, но откакто бях намекнал, че Копривка трябва да види способностите ѝ, ги правеше. Но по-очарован бях от странните детински образи, които сътворяваше, щом останеше сама с четките и мастилата. Беше нарисувала малко човече с издути бузи, все едно, че духаше, и ми обясни, че издишва мъгла. Никога не беше виждала океана или кораб, но беше нарисувала малка лодка, теглена през вълните от водни змии. На друг лист имаше цветя с малки личица. Показваше ми такива работи свенливо и усещах, че ме въвежда в своя свят. Не исках да я оставя, за да я загърне в леглото някоя слугиня. Нито щях да я помъкна навън през нощта с мен. Една есенна буря щеше да е опасна.
Пчеличка ме гледаше с любопитство, докато размишлявах над липсата си на избор.
— Какво е това? — изчурулика с детското си гласче и вдигна жълъда.
— Жълъд.
— Знам! — рече тя, изумена сякаш, че може да я мисля за толкова невежа. И веднага се смълча: Тавия дойде от кухнята с димящо котле с овесена каша. Постави го на масата и изсипа с черпака две щедри порции в купите ни. На масата вече имаше каничка със сметана и гърненце с мед до самун прясно опечен черен хляб. Едно от по-младите момичета в кухнята, Елм, последва Тавия с купа масло и блюдо сварени сушени сливи. Забелязах, че не погледна към Пчеличка. Отбелязах си също така, че Пчеличка леко се вцепени и затаи дъх, когато момичето мина зад стола ѝ. Кимнах благодарно на Тавия и изчаках, докато се ометат с дъщеря ѝ към кухнята, преди да заговоря.
— Трябва да изляза тази вечер. Може да ме няма цялата нощ.
Усетих как погледът ѝ пробяга по лицето ми в опит да разчете мислите ми. Беше ѝ нов навик. Все още отбягваше да ме погледне в очите, но понякога усещах, че ме гледа. Беше облекчена от това, че вече сдържах Умението си през цялото време, но мисля, че това също така ме правеше по-загадъчен за нея. Неизбежно се зачудих колко ли е научила за мен през първите девет години от живота си. Мисълта беше толкова натъжаваща, че я изтласках настрани.
— Да помоля ли Тавия да те сложи да спиш тази вечер?
Тя поклати глава отривисто.
— Майлд тогава? — Другото момиче от кухнята беше по-младо, едва прехвърлило двайсетте. Може би щеше да я устрои по-добре.
Пчеличка заби поглед в кашата си и поклати глава, този път по-бавно. Е, това сложи край на двете ми лесни решения; освен ако просто не ѝ кажех, че трябва да изтърпи каквото там успея да уредя. Все още не бях готов да съм толкова твърд с нея. Зачудих се дали изобщо ще бъда някога, а после се укорих, че съм допуснал възможността да се окажа от онзи род бащи, които разглезват детето, угаждайки на капризите му. Щях да измисля нещо, обещах си, и изтласках временно проблема от ума си.
Въпреки надвисващата над мен визита на Сенч се заех с редовните ежедневни задачи. Грижите за едно имение не престават заради нищо, дори и заради смърт. Бързо откривах колко невидими страни има управлението на едно домакинство, дори с Ревъл, наел се с по-голямата част от него. Моли винаги беше тази, която съгласуваше нещата с него. Заедно бяха обсъждали ястията и сезонните задачи, ежедневната поддръжка, наемането на помощ. Всичко това по-рано беше невидимо за мен, а сега човекът с неговата настойчивост да се срещаме всеки следобед, за да обсъждаме нуждите на деня, почти ме подлудяваше. Беше съвсем приятен тип и добър в работата си, но всеки път, когато почукаше на вратата на кабинета ми, беше напомняне, че Моли вече я няма да го пресрещне. На два пъти беше повдигал въпроса за ремонта, който трябваше да се направи преди зимата. Грижливо и подробно изписаните бележки, които ми даде, с предложения за търговци, материал и дати, ме съкрушиха. Всичко това се струпваше върху обичайната ми работа. Днес вече закъснявах с плащането на персонала и макар хората да проявяваха разбиране заради скръбта ми, все пак знаех, че животът им продължава. Как да се оправя? Да наема още някой, който да ми досажда през деня? Плашеше ме усилието да намеря някой благонадежден, а сърцето ми още повече се сви, когато осъзнах, че трябва да намеря и гледачка или наставник за Пчеличка. Зачудих се дали Фицбдителен вече е готов, а след това осъзнах, че за малко момиче една жена ще е по-подходяща. Жена, която да може да спи в неизползваната слугинска стая до нейната. Жена, която щеше да премине от гледачка в лична слугиня, когато Пчеличка порасне. Скръбта ми стана по-дълбока при мисълта да вкарам в живота ѝ жена, която щеше да прави част от онова, което беше правила за нея майка ѝ. Знаех обаче, че трябва. Въпреки че посещението на Сенч щеше да е първата задача, която да ме отдели от нея, нямаше да е последната.