Някаква жена ме тупна по гърба, после пак. Обърнах се и я зяпнах. Първата ми мисъл беше, че е Сенч, в някое от по-шантавите си превъплъщения. Но беше твърде ниска, за да е длъгнестият старец, когото познавах. Както бях седнал на пейката, обръщането ми постави очите ми на едно ниво с гърдите ѝ. Безпогрешно истински. Погледът ми продължи нагоре. Тя ми се усмихваше широко. Имаше леко несъответствие между предните ѝ зъби и зелените очи с дълги мигли. Косата ѝ бе много тъмно кестенява.
— Здрасти — каза тя.
Значи не беше Сенч. Пратеничката му, или някое твърде дружелюбно момиче от кръчмата, или курва? Толкова много възможни начини тази вечер да тръгне в много неправилна посока. Вдигнах халбата си, пресуших я и ѝ я подадох.
— Още една, моля.
Не вложих дружелюбност в гласа си.
Тя повдигна вежда.
— Не нося бира.
Пренебрежението ѝ не беше престорено. Леко настръхнах. „Внимавай.“
Хм. Познавах това момиче. Виждал го бях някъде и беше отчайващо и тревожещо, че не можех да си спомня къде съм я срещал или при какви обстоятелства. Някоя на пазара? Дъщеря на някой от пастирите ни, пораснала и излязла сама? Е, не ме беше нарекла по име, нито зениците ѝ бяха реагирали все едно, че ме е разпознала. Играй пиян. Вдигнах ръка, почесах се по носа и я пробвах.
— Не бира — казах ѝ. — Греяно вино. Вън е студено.
— И вино не нося — отвърна тя. Лек акцент. Не беше прекарала детството си в Бък.
— Жалко. — Обърнах се отново към огъня.
Тя избута настрана мокрото ми наметало и дръзко се настани до мен. Това стесни ролите ѝ до курва или пратеничка. Наведе се към мен.
— Изглеждаш измръзнал.
— Не. Намерих си добро място до огъня. Пих греяно вино. Просто чакам един човек.
Тя се усмихна.
— Може аз да съм твоят човек.
Поклатих глава в пиянско объркване.
— Не. Не, не би могла. Моят човек е много по-висок и по-стар, и освен това е мъж.
— Е, може да съм човек на твоя човек. Това би те направило мой човек, нали?
Люшнах леко глава.
— Може би. — Опипах кесията на бедрото си и се намръщих. После се усмихнах. — Ей. Ако ще си мой човек, тогава сигурно би могла да ми платиш следващото пиене? — Вдигнах халбата си обнадеждено, с глупава усмивка, и се вгледах в лицето ѝ. Никоя опитна курва нямаше да си губи времето с мъж, който няма пари да си купи още пиене.
По лицето ѝ пробяга несигурност. Не бях казал каквото очакваше. Изведнъж се почувствах много стар. Някога този вид интрига щеше да ме забавлява. Винаги бях извличал голямо удоволствие в справянето с малките изпитания, които Сенч постоянно ми налагаше. Участвал бях в не една от неговите постановки, за да объркаме други. Но тази вечер просто ми се искаше да се срещна със стария си учител, да разбера какво иска и след това да се прибера у дома. Наистина ли този маскарад беше нужен повече? Бяхме в мир и политически стабилни. Защо му беше нужно да наема шпиони и да подлага хора на изпитания? Време ми беше да отцепя през мъглата и да задвижа играта. Но не толкова нагло, че Сенч да се обиди. Тъй че отново присвих очи към нея и попитах:
— Кое според теб е по-добре? Греяно вино до топла камина в студен ден, или халба, докато седиш на сянка?
Тя кривна глава и видях, че е много по-млада, отколкото бях сметнал. Едва ли беше видяла двайсет лета в живота си. Откъде я познавах?
— Бира на сянка — отвърна тя без колебание. — Макар че сянка е трудно да се намери, когато слънцето не се е показвало от дни.
Кимнах, вдигнах наметалото си и предложих:
— Защо не потърсим Сенчица?
Тя се усмихна.
Станах и тя ме хвана за ръка. Поведе ме към дървеното стълбище, което водеше към стаите горе. Бурята навън се беше усилила. Порив на вятъра заблъска хана и вътрешните кепенци се разтресоха. Миг по-късно вратата се разтвори широко и остана така, вътре нахлуха вятър и дъжд. Сред виковете от всички маси някой да затвори вратата двама мъже залитнаха вътре, подпрени един на друг. Единият стигна до празна маса, опря ръцете си на нея и остана така, задъхан. Ридъл се обърна към вратата и я затръшна срещу бурята. В следващия момент познах Сенч, подпрян на масата.
— Ето го и него — казах тихо на спътничката си.
— Кой? — попита ме тя и за миг изпитах раздразнение.
— Моят приятел. Онзи, когото чакам. — Размазах леко думите си, издърпах ръката си от нейната и тръгнах да посрещна Сенч и Ридъл. Леко извърнах глава, едва колкото да забележа с крайчеца на окото си как тя ми хвърли поглед през рамо и се заизкачва по стъпалата. Мъж, който слизаше по тях, я погледна в очите и ѝ кимна едва доловимо. Курва, значи.