Тя сложи малко гърненце с меда на майка ми на дъската до хляба ми. Погледнах го. След като мама вече я нямаше, кой щеше да се грижи за пчелите през лятото и да събира меда? Знаех, че ще го правя аз, но се съмнявах, че ще успея. Бях се опитвала през последните няколко месеца, но резултатът от самотните ми усилия беше неравен. Бях наблюдавала мама и ѝ бях помагала, но когато се опитвах сама да събера меда и восъка, не се получаваше нищо. Няколкото свещи, които бях направила, бяха груби и грозни, гърнетата с мед бяха с късчета восък и сигурно с късчета пчели. Не бях имала куража да ги покажа на никого. Почистването на бъркотията, за да оставя стаята за мед и свещи спретната, ми беше отнело часове. Неволно се зачудих дали вече ще си купуваме всички свещи. Къде ходи човек, за да купи свещи? И щяхме ли да си купим благоуханни за специални дни? Не можеше да са толкова благоуханни като на майка ми.
Вдигнах глава, щом баща ми влезе в кухнята.
— Търсих те — каза той строго. — Не беше в леглото си.
— Тук бях, да се нахраня. Тате, не искам да горим повече от свещите на мама. Искам да ги спестя.
Той ме изгледа продължително.
— За какво да ги спестиш?
— За специални моменти. Когато поискам да си спомня как миришеше тя. Тате. Кой ще прави всички неща, които правеше тя? Кой ще наглежда кошерите и ще събира меда, и ще шие дрехите ми, и ще слага торбичките с лавандула в раклата ми с дрехи? Спират ли всички тези неща, след като вече я няма?
Стоеше съвсем неподвижен в кухнята, просто ме гледаше с тъмните си посърнали очи. Беше размъкнат, къдравата му коса беше израснала разбъркано, откакто я беше подрязал за траура, брадата му беше опърпана, а ризата му още намачкана от снощния дъжд. Личеше, че не я беше тръснал и сгънал прилежно, а я беше метнал на някой стол или на пилона на леглото. Домъчня ми за него; мама винаги му беше напомняла да върши нещата правилно. После си спомних, че не се бях сресала преди да изляза от стаята си. Не се бях ресала и вечерта. Косата ми не беше достатъчно дълга за плитка. Опипах я и усетих, че стърчи на туфи. Бяхме лика-прилика двамата с него.
Той бавно се съвзе, раздвижи се все едно, че се връщаше в живота. Тръгна към масата и се отпусна тежко срещу мен.
— Тя вършеше много неща тук, нали? Толкова много неща. Никога не ти липсва водата, докато кладенецът не пресъхне.
Погледнах го. Той въздъхна.
— Ще пестим ароматните ѝ свещи. За теб. Колкото до другите неща, добре. Сестра ти Копривка вече ми каза, че ще е най-добре да наема повече помощ, за да се поддържа къщата в по-добър ред. Беше права. Може би замисля да гостува тук по-често и да води приятели, когато идва. Тъй че други хора ще идват да живеят тук и да ни помагат да правим нещата. Вече повиках една моя братовчедка. Ще пристигне след няколко дни. Казва се Шън. На около двайсет е. Надявам се да я харесаш.
Майлд и Тавия слушаха толкова напрегнато, че в кухнята беше почти тихо. Исках да попитам как може да имам братовчедка, за която никога не съм чувала. Означаваше ли това, че баща ми има брат или сестра, за които не знаех? Исках да попитам, но не можех, докато те слушаха толкова напрегнато. Заговорих грубо.
— Не искам никой друг да идва да живее тук. Не можем ли просто да се справим сами?
— И аз бих искал това — отвърна баща ми. Тавия дойде и постави на масата издут димящ чайник. Обикновено не закусвахме в кухнята, но разбрах, че иска баща ми да остане тук и да продължи да говори. Зачудих се дали е забелязал острия им интерес като мен. — Но не е реалистично, Пчеличке. И за двама ни. Понякога ми се налага да бъда извън Върбов лес и ще ти е нужен някой, който да се грижи за теб, докато ме няма. Ще ти е нужен някой, който да те учи на всички неща, които едно момиче трябва да знае, не само четене и смятане, но как да шиеш и да се грижиш сама за себе си, и да си оправяш косата, ами, всички онези неща, които знаят момичетата.
Загледах го с безпокойство; осъзнавах, че той не знае кои са тези неща повече от мен. Подхвърлих:
— Много по-лесно щеше да ми е, ако бях момче. Тогава нямаше да ни трябва някой друг да идва да живее тук.
Това изтръгна задавен смях от него. После отново стана сериозен.
— Но не си момче. А дори и да беше, пак щеше да ни се наложи да наемем повече помощ. Двамата с Копривка говорихме за това няколко пъти. Бях започнал да занемарявам Върбов лес. Ридъл ме гони от месеци заради запушен комин в една от стаите и теч по стената в друга. Не мога да го отлагам повече. Цялата къща има нужда от основно почистване и от по-добра поддръжка. С майка ти говорихме за това през пролетта, всички неща, които щяхме да оправим през лятото. — Отново замълча и очите му се зареяха. — Зимата скоро ще дойде и нищо не е направено. — Чашата, която Тавия беше поставила до лакътя му, леко издрънча в чинийката. Тя я плъзна внимателно към него.