Беше твърде изтощена, та съпротивата ѝ да продължи дълго. Успя да ме одраска малко. Толкова отдавна не бях убивал някого. Никога не бях изпитвал възбуда преди убийство, както става с някои убийци. Никога не го бях превръщал в моя радост в живота, в свое осъществяване или дори в своя желана цел. Когато бях много млад, го бях приемал като своя задача в живота и го бях правил, ефикасно и хладно, и се стараех да не мисля много за него. Онази нощ, дори с първоначалното съгласие на пратеничката, дори със знанието, че я спасявам от продължителна и болезнена смърт, беше може би най-лошото ми преживяване като убиец.
И ето че сега превръщах малката си дъщеря в част от него и я обвързвах с мълчание. Правилно ли бях постъпил, като попречих на Сенч и Кетрикен да я въвлекат в живота на Пророк с цялата съпътстваща го история? Те несъмнено нямаше да я изложат на нищо такова. Толкова горд бях с това колко много време бе минало, откакто бях убил някого. О, браво, Фиц. Не им позволявай да натоварят с бремето да си Пророк тези тънки раменца. Направи я чирак на убиец вместо това.
В имение като Върбов лес винаги има някъде купчина храсти и клони, чакащи да бъдат изгорени. Нашата беше в другия край на кошарите за агнета в едно пасище. Понесох вързопа с пратеничката и поех през високата заснежена трева и зимната нощ. Пчеличка крачеше мълчаливо зад мен. Беше неприятно вървене в тъмното и мокрото. Следваше ме по пътеката, която проправях. Стигнахме до заснежена могилка от сухи тънки клонки, трънливи храсти, отрязани и нахвърляни тук, и нападали клони от дърветата покрай пасището, които бяха твърде хилави, за да си струва да се режат за огрев. Беше достатъчна купчина за целта ми.
Оставих товара си и загърнатото тяло се наклони на една страна върху купчината. Издърпах от клоните върху нея и направих купчината по-стегната. Пчеличка гледаше. Помислих, че може би трябва да я накарам да се върне, да ѝ кажа да отиде в стаята ми и да спи. Знаех, че няма да ме послуша, и подозирах, че да гледа какво правя всъщност ще е по-малко ужасно, отколкото да си го представя. Заедно отидохме да донесем масло и въглища. Тя ме гледаше, докато пръсках маслото по клоните и излях щедро върху увитото тяло. След това го запалихме. Боровите клони и трънаците бяха смолисти: прихванаха огъня бързо и изсушиха по-дебелите клони. Боях се, че ще изгорят преди тялото да е изтляло, но просмуканата с масло пухена постеля прихвана и загоря добре, с остра воня. Донесох още клони, за да ги хвърля в огъня, и Пчеличка помогна. Винаги беше едно малко бледо същество и мразовитата тъмна нощ я направи бяла като тебешир, а червената светлина на огъня, затанцувала по лицето ѝ и по щръкналата ѝ коса, я превърна в някакъв странен малък дух на смъртта от стара приказка.
Кладата се разпали добре, пламъците стигаха по-високо от главата ми. Светлината им изтласка нощта. Скоро лицето ми се затопли неприятно, а гърбът ми все още беше студен. Стегнах се срещу горещината, за да избутам навътре краищата на клоните и да добавя още. Огънят заговори с пращене и съскане, щом хвърлих отгоре един заскрежен клон. Пламъците изяждаха тайната ни.
Пчеличка стоеше до мен, но без да ме докосва, и гледахме как пратеничката изгаря. Много време отнема, докато изгори едно тяло. Повечето го прекарахме в мълчание. Пчеличка почти нищо не каза, освен:
— Какво ще кажем на другите?
Подредих мислите си.
— На Шън не казваме нищо. Тя вярва, че момичето е напуснало. Караме Ридъл да повярва в същото. На домашния персонал ще кажа, че си се оплаквала от сърбене от ухапвания и съм намерил гадини в леглото ти, когато съм те сложил да спиш, и съм решил да го изгоря веднага. — Въздъхнах и признах: — Няма да е честно към тях. Трябва да се престоря, че съм много ядосан. Ще настоя всяка твоя дреха да бъде изпрана и да ти донесат нова постеля и завивки.
Тя кимна, после пак загледа огъня. Събрах още наръч клони и ги хвърлих върху пламъците. Полуизгорелите клони поддадоха под тази нова тежест и рухнаха върху овъглените останки. Пухената постеля изшепна и се разсипа на пепел. Онова там почернели кости ли бяха, или почернели клони? Дори и аз не можех да кажа. Прилоша ми от тежката миризма на изгарящо месо.
— Много си добър в това. Помислил си за всичко.
Не беше комплимент, който исках да получа от малката си дъщеря.
— Някога вършех… специална работа. За краля. Научих се да мисля за много неща наведнъж.
— И да лъжеш много добре. И да не позволяваш на хората да разбират какво мислиш.
— Това също. Не се гордея с това, Пчеличке. Но тайната, която чухме, не е моя. Тя е на един мой много стар приятел. Чу какво каза пратеничката. Той има син и този син е в опасност.