Късче искрено съчувствие към Фицбдителен обзе душата ми. Пребит толкова, че да не може да се съпротивлява. Не ми харесваше да мисля за това; имах твърде много спомени за подобни ситуации. Придружава ли го някой? Да се погрижи да стигне тук невредим?
Още не е тръгнал. Скрил съм го. А когато го пратя, ще трябва да пътува сам. Има три дни за възстановяване, скрит от всеки, който би поискал да му навреди. Изчезнал е за други очи. Надявам се да накарам жената на баща му да повярва, че го е уплашила дотолкова, че го е принудила да избяга от замък Бъкип. Може да се задоволи с това. Но трябва да го задържа, защото може да е оставила хора да наблюдават за него.
А ако не се откаже бързо? Ако има наблюдатели и го проследят?
Първо ще трябва да го намери. А тези, които прати да търсят, като нищо може да намерят нещо съвсем друго. Пауза в мислите му и тихо, доволно котешко мъркане.
Довърших вместо него. А и да открие къде си го изпратил, все пак ще трябва да мине покрай мен.
Именно. Толкова много задоволство. Бях толкова уморен, че дори тръпката на гордост, която изпитах от неговата увереност в мен, беше дразнеща. Сигурен ли си, че не си надценил способността ми да се погрижа за тези изгубени агънца, които ми пращаш?
Ни най-малко. Смятам, че способността ти отстъпва само на моята.
Премълчах, че Шън едва не е била отровена, а Фицбдителен е жестоко пребит под опеката на Сенч. Отстъпвала само на неговата. Да бе. Прозях се толкова широко, че челюстта ми изпука. Помъчих се да задържа ума си върху това, което ми казваше. А какво мисли лорд Бдителен за това, че неговата лейди се опитва да премахне най-големия му незаконен син?
Последва съвсем кратко колебание. Този човек няма никаква чест. Не е привързан към младежа, както той всъщност заслужава. Би бил облекчен, мисля. Ако наистина знае за заговорниченето на жена си. Ако не, смятам да се погрижа да бъде напълно осведомен. Ще бъде накаран да се погрижи за безопасността на момчето, преди да съм приключил с някого от двамата.
Така. Сенч държеше този край на ситуацията здраво. Поне не го беше прехвърлил в моята област на отговорност. Ще те уведомя, когато стигне тук. А сега трябва да спя.
Фиц. Добре ли си? Умението предава чувство точно толкова добре, колкото и мисъл, когато човек е невнимателен. Усетих искрена загриженост. Той четеше болката ми.
Избутах го леко от ума си. Не исках да отговоря на въпроса. Категорично не бях добре и той беше последният човек, с когото желаех да обсъждам това. Много съм уморен. Домашни гости. Домашни ремонти. И не е времето на годината, когато би трябвало да правя тези ремонти. Трябваше да съм ги направил още през лятото.
Е, да, това ще те научи да не отлагаш нещата. А малката? Тя как се приспособява?
Пчеличка е добре, Сенч. Съвсем добре. А аз ще спя. Сега.
Изтласках го твърдо от ума си и вдигнах стените си.
Нямаше връщане към съня и целият покой беше избягал. Гледах сенките от огъня по тавана на стаята. Опитах се да помисля за Моли, без тъгата, но тази рана все още беше твърде прясна. Отказах да мисля за пратеничката или да гадая повече за посланието ѝ.
Но отказът да мислиш за нещо само го връща още по-силно в ума. Помислих за Шута. Опитах се да се престоря, че не съм му ядосан, че беше пратил толкова неясно послание. Не можах, тъй че спрях да мисля за него.
Превъртях се настрани и погледнах малкото си момиче. Косата ѝ беше щръкнала във всички посоки. Беше се свила на кълбо като спящо кутре. Одеялото се беше смъкнало от нея и можех да видя, че дори пръстите на крачетата ѝ са се свили. Спящо дребосъче, надяващо се да остане скрито. О, мъничката ми! Толкова мъничка, но не толкова малка, колкото мислеха всички. Особено след тази нощ. Аз ѝ го бях причинил. Без да помисля, я бях направил своя съучастничка. Точно както Сенч бе направил с мен. След години щях ли да се пресягам към нея както Сенч правеше с мен? Дали повтарях поредния цикъл, отглеждайки чирачка на убиец? Беше ли това единственият вид бащинство, което знаех как да правя?
Шутът винаги беше твърдял, че времето се движи в един голям цикъл, но западащ, в който на всяко обръщане човечеството повтаря грешки, като ги прави още по-тежки. Беше вярвал, че може да ме използва като свой Катализатор, за да вкара това огромно колело в по-добър коловоз. Беше имал видения за различни видове бъдеще и от всички тях беше успял да види, че има едно бъдеще, в което аз оцелявам и заедно променяме света.