Тавия заговори:
— Още по-добре ще мирише, когато се поднесе на масата. Лейди Шън като че ли беше малко разочарована от недодяланите ни усилия вчера, тъй че казах на помощниците, че днес трябва да блестим. Ако благоволите, сър.
— Да блестите?
— Така, че нашата лейди Моли да се гордее, ако беше сред нас. Време е да вдигнем глави и да сме прилично домакинство отново. Ревъл беше започнал да се гризе от това как са започнали да пропадат нещата. Тъй че всички се радваме да видим, че проявявате повечко интерес към къщата, сър. И е добре да има повече народ тук, да работят и да живеят. Връща се отново животът тук.
Животът. След смъртта на Моли. Кимнах, без да съм сигурен дали съм съгласен с нея, но за да ѝ покажа, че оценявам думите ѝ. В отговор тя ми кимна твърдо, подчертавайки, че е права.
— Една прилична закуска няма да е готова до около час, сър, но мога да ви донеса чай, ако желаете.
— Наистина желая — отвърнах и се оставих да ме разкарат от кухнята. Гърбът ме болеше и главата ме болеше, и все още миришех на пушек. Потърках лицето си и усетих наболата четина. Една от досадите от старанието да съм гладко обръснат за дъщеря ми. Вече трябваше да се грижа всяка сутрин за лицето си. — Тавия! — подвикнах. — Може да изчакаш за чая. Ще звънна, когато съм готов.
Какъвто си бях страхливец, намерих една от кухненските слугини и я пратих да каже на иконома, че съм намерил паразити в леглото на дъщеря ми и съм изгорил постелята ѝ през нощта. Казах ѝ да му предаде да се справи с това както смята за най-добре и забързах към потилните.
Едно от нещата, които най-много ми липсваха от детинството, бяха потилните на Бъкип. Бяха целогодишно удобство, стопляха човек редовно в разгара на зимата и избиваха с потта болестта от тялото по всяко време на годината. Бяха наследство от времето на Бъкип като укрепление, с многобройни стаи и пейки. Имаше отделни кабини за стражите, склонни към буйства и свади след нощно пиене, и няколко за слугите от замъка, и отделни за благородниците.
Мъжките потилни във Върбов лес бледнееха в сравнение с тях. Имаше само едно помещение, не много по-голямо от спалнята ми, с пейки покрай стените. Голямата тухлена пещ беше в единия край на помещението, а облицованият с тухли басейн беше в центъра. Никога не вдигаше гореща пара като потилните в Бъкип, но решителен човек можеше да свърши добра работа с почистването си и тук. Всички във Върбов лес, и големи, и малки, използваха потилните. Тази сутрин вътре беше овчарят Лин с двамата си пораснали синове.
Кимнах и на тримата, без много настроение за приказки, но Лин веднага ме попита дали аз съм разпоредил изгарянето на купа храсти през нощта. Тъй че се наложи да му кажа версията за хапещи насекоми в постелята на дъщеря ми и че съм искал тя да се махне от къщата и да се изгори моментално.
Той кимна и подхвърли, че е човек, който разбира от бързо справяне с такава напаст, но видях погледите, които си размениха синовете му. Лин помълча малко, след което ме попита дали съм разрешавал на някого да лагерува в пасищата за овце. Когато му казах, че не съм, отново поклати глава.
— Е, просто са били случайни пътници, тогаз, и няма защо да се тревожим, щом вие сте запалили огъня. Тая заран открих, че най-горната дъска на една ограда е смъкната, и видях следите на поне три коня, през пасището. Никакви щети няма и нищо не е взето. Изглежда, са напуснали откъдето са дошли. Стадата бяха наред и дори не чух Паричка или другите кучета да излаят през нощта. Тъй че може би са просто хора, спрели за малко да отпочинат.
— Вдигнали са бивак там? Вън, в заснежено пасище?
Той кимна пак.
— Ще изляза по-късно да погледна.
Лин сви рамене.
— Нищо няма за гледане. Просто конски дири. Вече сложих дъската на оградата на мястото ѝ.
Зачудих се. Обикновени пътници или онези, които бяха гонили пратеничката ми? Едва ли бяха ловците. Хора, които бяха убили един пратеник и обрекли друг на ужасна смърт, едва ли щяха просто да спрат в едно пасище, докато гонят. Все пак щях да огледам дирите, но се съмнявах, че ще открия нещо повече от Лин.
20.
Следващата утрин
Има време за един убиец да убие и да изчезне. Има време за публични убийства и време за тайно убиване. За целите на урока едно убийство може да е публично и тялото да бъде оставено, за да се оправят други с него. Понякога е по-добре убийството да е дискретно и след това да се изложи тялото така, че да предизвика стъписване, да ужаси или да предупреди други. Най-трудното от всички може би е убийството, което трябва да е напълно прикрито, не просто самото убиване, но и трупът. Целта на това е понякога да се създаде несигурност или да се избегне обвинение, или да изглежда, че субектът е избягал или изоставил задълженията си.