Изглеждаше много размъкнат и уморен, въпреки че се беше обръснал и ризата му беше чиста. Но отказах да изпитам съжаление към него.
— Почти не спахме тази нощ — отвърна ми той. — Помислих, че може би ще искаш да поспиш повече.
— Трябваше да ме събудиш и да ме попиташ дали искам да дойда с теб.
— Да, май трябваше — каза татко ми тихо. Тонът му ми подсказа, че не е доволен да обсъждаме това пред Ридъл и Шън. Изведнъж съжалих за сопнатото си държане.
— Децата имат повече нужда от сън от възрастните. Всички го знаят — уведоми ме Шън услужливо. Вдигна чашата си, изгледа ме над ръба и отпи. Очите ѝ бяха като на зла котка.
Погледнах я твърдо.
— И всички знаят, че призраците са обвързани към мястото на смъртта им. Твоят Роно е там, където си го оставила. Призраците не вървят след хората.
Ако беше котка, щеше да ми изсъска. Чак оголи зъби. Но пък ако беше котка, щеше да е разбрала, че звуците в стените са просто от друга котка. Погледнах я и попитах баща си:
— Останала ли е малко храна и за мен?
Той ме погледна мълчаливо и след това звънна със звънчето. Слуга, когото не познавах, влезе бързо в стаята и баща ми му нареди да ми донесе закуска. Мисля, че Ридъл се опита да успокои нещата, понеже ме попита:
— Е, Пчеличке, какви са ти плановете за днес?
Шън присви очи, когато той ме заговори, и веднага разбрах какво искам да правя този ден. Да задържа Ридъл ангажиран, за да няма време за Шън. Вдигнах брадичка и му се усмихнах.
— Тъй като си тук, а татко ми беше толкова ангажиран с подготовката за гостенката ни и с ремонтите на къщата, че имаше малко време за мен, чудех се дали би ми показал как се язди?
Очите му се разшириха от искрено задоволство.
— С позволението на татко ти, бих се радвал!
Баща ми изглеждаше стъписан. Сърцето ми се сви. Трябваше да се досетя, че молбата ми ще нарани чувствата му. Бях се целила в Шън, но вместо това ударих баща си. Не че бях пропуснала Шън. Присвитите ѝ очи още повече ѝ придадоха вид на топната във вода котка. Баща ми заговори:
— Нали каза, че не искаш да се учиш да яздиш; че не ти харесва да седиш на гърба на друго същество и да му казваш накъде да върви.
Казала го бях, когато бях много по-малка, и все още си беше съвсем логично за мен. Но нямаше да го кажа пред Шън. Усетих как на бузите ми изби червенина.
— Що за странна идея! — възкликна Шън и се изсмя доволно.
Зяпнах баща си. Как можеше да каже това на глас пред сравнително непознат човек? Беше ли го направил нарочно, защото го бях наранила? Заговорих сковано:
— Все още чувствам, че е нечестно това, че само защото сме хора и можем да принудим животните да ни се подчиняват, трябва да го правим. Но ако ще гостувам изобщо на сестра си в замъка Бъкип, явно трябва да се науча да яздя.
Ридъл, изглежда, не усещаше теченията, вихрещи се покрай него, защото се усмихна и каза:
— Едно твое гостуване би зарадвало сестра ти повече от всичко, мисля. Особено като види колко добре говориш.
— Тя пелтечеше ли преди? Или фъфлеше? — Ако се опитваше да прикрие неприязънта си към мен, Шън се справяше доста зле.
Ридъл я погледна в упор, със строго лице, и гласът му бе мрачен.
— Просто говореше малко. Нищо повече.
— Щом Пчеличка иска да я учиш да язди, това определено ме радва — каза баща ми. — Има една кобила в конюшнята, не е пони, но е дребна. Избрах я за Пчеличка, когато беше на пет и си мислех, че може би ще я убедя да се опита да язди, но тя отказа. Сиво-кафява. С едно бяло копито.
Погледнах го, но очите му не издаваха нищо. Беше избрал кон за мен преди толкова години, а когато се гърчех и дърпах, щом се опиташе да ме сложи на седлото, се беше отказал от този план, без да ме укори. Защо беше запазил кобилата? Защото беше запазил надеждата. Не бях искала да го нараня.
— Едно бяло копито, пробвай я — казах тихо. — Съжалявам, че не я пробвах преди толкова години. Вече съм готова.
Той кимна, но не се усмихна.
— Ще съм доволен да видя, че се учиш, Пчеличке, все едно кой те учи. Но гостувания в замък Бъкип няма да има засега. Много рано тази сутрин получих известие, че новият ти наставник скоро ще тръгне на път, за да дойде при нас. Наистина би било странно, ако напусне замък Бъкип и пристигне тук, за да разбере, че ти си заминала за Бъкип.
— Новият ми наставник? Кога е било решено това? — Имах чувството, че стаята се накланя около мен.
— Преди години. — Баща ми заговори сухо — Казва се Фицбдителен. Това беше планирано от доста време. Ще пристигне до десетина дни. — Като че ли нещо го глождеше. — За него също трябва да се приготви стая.