— Фицбдителен — каза тихо Ридъл. Не погледна странно баща ми, нито повдигна вежди, но долових в гласа му утвърдителна нотка и разбрах, че дава на баща ми да разбере, че знае повече, отколкото чува. — Чух, че според лорд Бдителен по-малките му синове вече са достатъчно големи, за да дойдат в двора.
— Да, така е — потвърди баща ми. — Макар че, както ми казаха, решението е по-скоро на съпругата му, отколкото негово. Всъщност чух, че лорд Бдителен бил изненадан, като чул.
Погледът на лейди Шън прескачаше от единия към другия. Дали предполагаше, че си съобщават повече, отколкото е привилегирована да знае? В този момент това почти не ме интересуваше. Бях като в мъгла.
Спомените от бебешката ми възраст, също като спомените, докато бях в утробата на мама, са блуждаещи спомени. Съществуват, но не са закотвени към ежедневния ми живот. Само когато миризма или звук, или вкус събуди някой, той се изсипва пред ума ми. В този случай беше едно име.
Фицбдителен.
Името беше звъннало в ушите ми като камбана и изведнъж съзнанието ми се изпълни със спомен. Дойде с миризма на млякото на майка ми и огън от ябълкови цепеници и кедър, и за един дълъг миг бях отново бебе в люлка и чувах как това име се изрича със сърдит момчешки глас. Едно е да имаш смътен спомен от детството си. Съвсем друго е за съзнателния ум да постави този спомен в контекст и да го върне. Беше се промъкнал в стаята с люлката ми, когато бях бебе. Баща ми му беше попречил да ме докосне. Беше говорил за отрови. И беше заплашил да го убие, ако се приближи отново към мен.
А сега щеше да е моят наставник?
Умът ми вреше от въпроси. Новият слуга се върна в стаята и постави пред мен купа с каша, две сварени яйца и малко блюдо сварени ябълки. Щипка канела по ябълките изпълни стаята с аромат. Тавия специално ли ги беше направила за мен, или бяха за всички? Вдигнах очи. Всички ме гледаха. Бях в недоумение. Забравил ли беше баща ми името на момчето, което бе дошло до люлката ми в онази нощ? Мислеше ли, че той се е променил? Защо щеше да е мой наставник? Гребнах лъжица от ябълките и помислих, преди да попитам:
— И смяташ, че Фицбдителен ще ме учи добре?
Шън отпиваше от чая си. Чашата ѝ изтрака на чинийката. Тя погледна Ридъл и поклати глава стъписано. Със заговорнически глас, сякаш не искаше баща ми или аз да чуем, подхвърли:
— Никога не бях чувала дете да оспорва решенията на възрастен! Ако бях възразила и на един от плановете на баба ми за мен, сигурна съм, че щеше да ме напляска и да ме изгони в стаята ми.
Ловко го направи. Не можех да се защитя, без да изглежда, че съм по-разглезена и капризна, отколкото вече ме беше обрисувала. Отпих от млякото си, докато гледах татко си над ръба на чашата. Беше ядосан. Лицето му не се промени изобщо и може би, помислих си, само аз можех да различа, че е предизвикан. От Шън или от мен, зачудих се. Дори гласът му беше нормален, когато каза:
— Значи отношенията ми с Пчеличка са различни от тези, които си имала с дядо си и баба си. Винаги съм я насърчавал да мисли и да обсъжда с мен плановете ни за нея. — Отпи от чая си и добави: — Не мога да си представя, че ще я напляскам. Никога.
За миг погледът му целуна моя и сълзи опариха очите ми. Бях толкова ревнива, толкова сигурна, че е благоразположен към Шън. Но бързият му поглед ми поднесе нещо, които надхвърляше дори това, че ми е баща. Беше мой съюзник. Той остави чашата си, кимна ми учтиво и добави:
— От доста години лорд Сенч специално подготвяше Фицбдителен да бъде твой наставник, Пчеличке. — Смигна ми така, че никой друг не го видя. — Пробвай го.
— Добре — обещах му. Постарах се и успях да се усмихна. — Толкова възбуждащо ще е да уча нови неща.
— Много се радвам да чуя, че казваш това — отвърна той и почти усетих топлината на мислите, които ми изпрати.
Шън ме изпревари.
— Пратеникът, съобщил за идването му, е пристигнал снощи? От лорд Сенч? Но аз не чух нищо, а ви уверявам, не бях заспала. Всъщност изобщо не можах да спя. Пратеникът каза ли нещо за мен? Има ли вест за мен от лорд Сенч?
— Пратеникът не вдигна шум и съобщението беше само за учителя — каза баща ми.
Думите му казваха едно, но тонът му подчертаваше, че това не е нейна работа. Колкото до мен, разбрах, че лорд Сенч му е изпратил сведението чрез Умението. Наистина, татко ми беше имал много натоварена нощ и имаше всякакво оправдание да изглежда изтощен. Помъчих се усмивката ми да не изглежда самодоволна, щом осъзнах, че знам нещо, което Шън не знае. И това нещо беше, че татко ми и лорд Сенч споделят магията на Умението.