Писарят пристигна, както се очакваше, макар че затрупаният ми със задачи ум не го очакваше точно този ден. Когато един от новонаетите слуги дойде тичешком да ми каже, че е пристигнал изтощен пътник, първият ми импулс беше да го упътя към кухнята за храна и да му пожелая всичко добро по пътя. Едва когато Булен със закъснение добави, че непознатият твърдял, че е новият писар, прекъснах спора между един бояджия и един дърводелец и тръгнах към главния вход.
Фицбдителен ме чакаше. Беше станал по-висок, с мъжествена челюст и широки рамене, но насиненото му лице привлече цялото ми внимание.
И Сенч, и Копривка ми бяха казали, че са го били. Бях очаквал няколко отока и може би насинено око. Като го погледнах обаче, разбрах, че ударите, които е понесъл, вероятно са му разклатили зъби, а може и да са избили няколко. Носът му все още беше подут, имаше и разцепено горе на скулата. Прекалено изправената му стойка намекваше за стегнати от превръзка ребра, а предпазливото му стъпване издаваше болката му. Сенч и Копривка с право се бяха притеснявали за него: зарастването на счупени ребра не се улеснява от друсането на конски гръб. Явно беше избягал от Бъкип вероятно точно навреме. Побоят не беше предупреждение, а опит за покушение над живота му.
Бях ядосан на Сенч, че ми го праща, и бях решил да се опълча твърдо срещу манипулациите му в домакинството ми или намеренията на самото момче. Но като видях насиненото му лице и старческата му походка, решимостта ми се стопи и трябваше да надвия съчувствието, надигнало се в мен. Освен това имах странното усещане, че ми напомня за някого. Опитах се да видя през подутините и отоците и предполагам, че се бях втренчил в него смаяно. Това го направи предпазлив и той хвърли поглед към слугата, преди да проговори.
Реши да се престори, че никога не ме е срещал. Чух как изхриптя, докато се мъчеше да ме удостои със скован поклон, преди да се представи като:
— Фицбдителен, изпратен от лейди Копривка за наставник на нейната сестра лейди Пчеличка и за да върши писарската работа, необходима за имението ѝ.
Приех представянето му сериозно.
— Очаквахме ви. Домакинството ни е малко в безпорядък, тъй като във Върбов лес се правят отдавна отлагани ремонти, но смятам, че жилището ви ще ви устрои. Булен ще ви заведе до стаите ви. Ако желаете гореща баня след пътуването си, кажете му и той ще ви заведе в потилните. Добре сте дошли при нас на вечеря, но ако сте прекалено уморен от пътя, ще ви донесат храна в стаята.
— Аз…
Изчаках.
— Благодаря ви — каза той и усетих, че остана нещо неказано. Зачудих се дали се чувства обиден, че съм му предложил оправдание да накисне пребитото си тяло и после да си почине, но отдавна бях научил, че една топла баня и дълбок сън са по-добри лечители от всички мехлеми и възстановяващи напитки на света.
Той махна вяло към вратата.
— Мулето носи вещите ми, и свитъци и помагала за учене на лейди Пчеличка.
— Булен ще занесе багажа ви до класната стая и покоите ви и ще намери конярче да се погрижи за животните. — Погледнах наскоро наетия слуга. Беше може би на една възраст с Фицбдителен и го гледаше с явна тревога и съчувствие. Носеше прекроена стара ливрея на Ревъл. Въпреки старателните усилия на Ревъл все още изглеждаше като селско момче, но имаше открито и честно лице и ведра усмивка. Можеше да е много по-зле за слуга.
— Наставник Фицбдителен, смятайте Булен за свой човек в домакинството ни — казах. — Булен, постарай се да бъдеш полезен и на разположение на новия наставник. — Щях да задържа двамата ангажирани и да си позволя време спокойно да огледам багажа на Фицбдителен.
— Да, сър — каза Булен и веднага се обърна към Фицбдителен. — Ще благоволите ли да ме последвате, сър?
— Един момент — прекъснах ги. — Писар Фицбдителен, ако нямате нищо против още едно задължение, бих ви помолил също така да благоволите да учите другите младежи в имението Върбов лес. Не са много в момента, може би петима-ше…
— Шестима? — попита той плахо. Стъписването му беше явно. После, ако това изобщо бе възможно, изправи още повече рамене и успя да кимне. — Разбира се. Затова съм тук. Да уча деца.
— Чудесно. Разбира се, ще ви трябват ден-два, докато се устроите. Уведомете ме, когато сметнете, че сте готов да започнете. А ако намерите, че на училищната ви стая ѝ липсва нещо, уведомете Булен и той ще ми предаде исканията ви.