— Училищна стая ли, сър?
— Тя е съседна на стаите ви и там вече има сбирка от полезни свитъци, карти и може би дори няколко графики. Всичко това е събрано от лейди Търпение преди повече от двайсет години и може би някои неща ще ви се сторят остарели, но не мисля, че географията на Шестте херцогства се е променила много.
Той кимна.
— Благодаря ви. Ще прегледам какво има и ще поискам от вас, ако трябва още нещо.
И тъй Фицбдителен се присъедини към домакинството. За по-малко от две седмици персоналът на Върбов лес се беше утроил, а личният ми беше станал два пъти по-голям. Намерих Ревъл и го уведомих, че съм дал Булен на наставника. Той ме погледна скръбно и се наложи да добавя, че ако му се налага да замести Булен, може да наеме друг човек.
— Може би двама — каза той мрачно.
Не поисках дори да разбера защо.
— Добре, двама да са — отвърнах и добавих: — Той има едно муле навън, натоварено с вещите му и писарски принадлежности. Ако тези неща бъдат отнесени в стаята му незабавно, съм сигурен, че ще е много благодарен, както и аз.
— Значи веднага — каза Ревъл и аз забързах по пътя си.
Когато се уверих, че Булен е придружил Фицбдителен до потилните, влязох в стаите му. Багажът му вече бе там. Цяло изкуство е да преровиш вещите на човек и в същото време да не оставиш никаква следа, че си го направил. Отнема време и изисква добра памет как точно е била опакована всяка вещ. Стаите на Фицбдителен бяха прилежащи към класната стая. Заключих вратите и претърсих много грижливо. Повечето от това, което притежаваше, беше каквото човек би очаквал да има един млад мъж, но в много по-голямо количество, отколкото щях да сметна за нужно на неговата възраст. Всичките му много ризи бяха от много добро качество. Имаше обици от сребро, както и от злато, някои с малки скъпоценни камъни, всички грижливо увити в мека щавена кожа. Отбелязах си, че нито една от дрехите му няма следи от износване, което човек да свърже с физически труд; всъщност много малко от тях изглеждаха подходящи за обикновен ден във Върбов лес, с учене на деца или водене на сметки. Бях очаквал да намеря поне едни здрави и годни за работа панталони, но не, всички те бяха от тъкани, които щях да помисля за по-подходящи за дамска рокля. Толкова много ли се беше променил дворът в замък Бъкип?
Сенч, изглежда, го беше отучил от навиците, придобити в обучението му за убиец. Не намерих никакви допълнителни джобове в дрехите, никакви скрити стъкленици с отрови или приспивателни прахове. Като че ли имаше повече малки ножове, отколкото са необходими обикновено на един млад благородник. За момент си помислих, че съм разкрил тайно скривалище на отрови, но бързо осъзнах, че това са най-обичайните смеси на Сенч за облекчаване на болка и за лекуване на рани. Разпознах почерка на Сенч на няколко от етикетите. Другите според мен бяха приготвени от Розмарин. Интересното беше, че Фицбдителен дори не беше приготвил сам лекарствата си. Какво тогава правеше с времето си този младеж?
Учителските му принадлежности надхвърляха онова, което бих очаквал. Имаше карти с изключително качество, на всяко херцогство, включително Планинското кралство. Имаше копие на „История на Бък“ на Къси крака, книга за билки с красиви илюстрации, сметала, много креда и тебешир и добър запас груба хартия и мастило, и руло мека кожа, което съдържаше писалки с върхове от мед. Накратко, не намерих във вещите му нищо, което да предполага, че ще е ефикасен телохранител за Пчеличка.
Тази мисъл ме накара да осъзная, че се бях надявал да е сравнително опитен в тази област. Бледата пратеничка ни беше предупредила, че ловците могат да я проследят. Досега не беше имало следа от някакви непознати в района, но не се бях отпуснал. Бяха гонили спътника ѝ до смърт и я бяха обрекли на дълга агония. Това не говореше за хора, които лесно се отказват от гонитба.
Добре, Пчеличка си имаше мен. Щях да стоя между дъщеря ми и опасностите, които можеха да дойдат.
Огледах бързо стаята, за да се уверя, че всичко си е точно както го бяха оставили Булен и Фицбдителен, след което тихо се измъкнах навън.
Беше време да говоря с дъщеря си за новия ѝ учител.
24.
Устройване
Между първите уроци, които една млада ученичка в Умението трябва да усвои, е това да се сдържа. Трябва да бъде накарана да разбере, че един съд не само задържа това, което е в него, но пречи на това, което е отвън, да навлезе, тоест, за да го изразим по-ясно, един мях с вино не само съдържа виното в себе си, но задържа навън дъжд и прах. Същото е с ума на една ученичка в Умението. Тя трябва да се научи да пази собствените си мисли за себе си и също така да държи мислите на другите да не нахлуят. Ако не овладее тази двупосочна стена на защита, скоро ще падне жертва на размислите на други, било то разсеяни мисли или развратни, или глупави. Следва упражнение, което ще научи ученичката не само да пази мислите си за себе си, но и да държи извън собствения си тих център мислите на други.