Ридъл и Шън се върнаха с два фургона, тежко натоварени със стока. Част от нея беше за Ревъл, но повечето бе само за Шън. Беше поръчала нови завеси за леглото и прозорците си и щяха да ги доставят когато станат готови. Междувременно тя „предполагаше“, че ще се оправи с това, което ѝ предлагаше Моравият апартамент. Беше купила два стола, стойка за лампа и килим за пода, и нова кана и умивалник, и скрин за дрехите си. Нито едно от тези неща не ми изглеждаше много по-различно от онова, което вече беше в стаите ѝ. Също така беше добавила към богатия си гардероб от топли вълнени неща и наметала, обшити с кожа, и кожени пантофи. Плюс резбован кедров скрин, който трябваше да побере всичко това. Гледах баща си, докато той се грижеше всичко да бъде разтоварено и занесено в наскоро обновеното ѝ жилище. Когато видя, че го наблюдавам, той подхвърли тихо:
— Мисля, че това са повече дрехи, отколкото майка ти е искала през всичките години, докато беше женена за мен. — И нямаше предвид, че майка ми е трябвало да се оправя с по-малко, отколкото е искала.
Ридъл и Шън изразиха известно любопитство за новия ми наставник, след като той не идваше с нас на храна, на втория ден след завръщането си. Пред Шън баща ми каза само, че някои хора се възстановяват по-бавно след пътуване от други. Забеляза ли тя погледите, които двамата с Ридъл си размениха? Сигурна бях, че Ридъл ще навести писар Фицбдителен до края на деня, и копнеех да го придружа. Не ми беше разрешено да го направя, разбира се.
Тъй че следващите дни бяха отдадени на дейности, които сама си решавах. Всеки ден ходех до конюшните, за да прекарам малко време с Настойчивост и Прис. Не го наричах Нас. Не знам защо. Просто не ми харесваше като име за него. Харесваше ми, че двамата не бяхме помолили никого за разрешение. Чувствах, че съм взела това нещо в свои ръце и че съм си избрала добър учител. Настойчивост ми харесваше, защото като че ли и той не бе намерил за нужно да моли някого за разрешение да ме учи. Подозирах, че никой освен нас дори не знае, че съм започнала да се уча да яздя. Това ми харесваше. Напоследък като ли всички взимаха решения вместо мен. А това бе нещо, което бях направила сама.
След това Настойчивост обаче ме изненада в края на ездата, като ми каза:
— Май няма да можем да правим това по същото време като досега.
Намръщих се и се смъкнах от гърба на кобилата на стъпенката без помощ. Лесно постижение вече, с което се гордеех.
— Защо не? — попитах.
Той ме погледна изненадано.
— Ами, знаеш. Писарят дойде и ще ни учи.
— Ще учи мен — поправих го грубо.
Той повдигна вежди.
— И мен. И Лукор, и Реди, и Оутил от конюшните. И Елм и Лея от кухните. Може би и Тафи, макар че той се муси и казва, че никой не може да го накара да ходи на училище. И децата на гледачката на гъски, и може би някои от децата на овчаря. Холдър Том Беджърлок е разгласил, че всеки роден да помага на Върбов лес може да отиде да учи. Много не искат. Аз не исках. Но тате казва, че всеки път, когато човек може да научи нещо ново, трябва да го направи. И че е хубаво да можеш да си подпишеш името, вместо да правиш знак, и че още по-добре е да знаеш какво подписваш, без да трябва да викаш писар от селото. Тъй че трябва да ходя, поне докато се науча да си подписвам името. Изглежда, тате смята, че дотогава сам ще заискам да ходя. Не съм сигурен обаче.
Аз бях сигурна, че не искам изобщо да ходи. Харесваше ми как ме знаеше тук, просто като Пчеличка. Мисълта, че Тафи ще е там, ме смрази. От онзи отдавнашен ден не беше посмял да ме гони, но може би беше само защото аз изобщо не бях посмяла да ги преследвам и шпионирам оттогава. Представих си Елм и Лея, как се кикотят и ми се подиграват. Тогава Настойчивост щеше да разбере каква грешка е направил, като ми е станал приятел. Не! Не можех да позволя да се включат и те. Стиснах устни, после казах:
— Ще говоря с татко ми за това.
При ледения ми тон той ме погледна неодобрително.
— Бих се радвал, ако го направиш. Седенето в кръг и цапането на пръстите с мастило не е най-добрата ми представа за приятно прекарано време. Според баща ми това само доказвало колко щедро сърце има баща ти, както казва винаги. Не всички са съгласни с него обаче. Според някои холдър Беджърлок понякога гледа лошо дори когато е благоразположен. Никой не може да каже да се е отнесъл несправедливо с някого или да не е бил откровен, но мнозина твърдят, че влиянието на майка ти го е направило добър и че очаквали нещата да тръгнат зле за всички ни, когато тя умря. Когато доведе онази жена тук, някои казаха, че изглежда като да е от неговите кръвни роднини, а според други приличала на жена, дошла да си живее лек живот с мъж, който има много пари.