Лютиче засия от похвалата му, стана и взе един от свитъците, посветен на розите. Бях го чела няколко пъти и познах, че е дошъл от библиотеките на Търпение. Стиснах устни. Може би баща ми му беше казал да използва свободно книгите на Върбов лес. Когато ми връчи листа с буквите, не възразих, че аз също ги знам. Знаех, че това е наказание. Щях да бъда накарана да правя досадни безполезни упражнения, за да демонстрира презрението си към моята предполагаема „лъжливост“.
Той обикаляше между нас, като първо назоваваше всяка буква на глас, а след това ние повтаряхме и я проследявахме с пръст. Когато проследихме всичките трийсет и три, той ни върна на първите пет и попита кой може да си спомни имената им. След като не вдигнах ръка, ме попита все още ли се преструвам на неука. Не това беше намерението ми — бях решила да приема наказанието си в мълчание. Не го казах, а само забих поглед в коленете си. Той изсумтя в израз на досада и неприязън към мен. Не вдигнах очи. Посочи Смърч, който помнеше две от буквите. Лея знаеше една. Едно от децата на гледачката на гъски знаеше друга. Когато писарят посочи Тафи, той се вторачи в страницата, намръщи се и после каза: „Пий“, с откровена подигравка. Учителят въздъхна. Започнахме отново да повтаряме всяка буква, както той я казваше, и този път резултатите бяха по-добри, когато подкани едно от децата с гъските да изреди буквите.
Мисля, че това беше най-дългата сутрин в живота ми. Когато Лант най-после ни пусна точно преди обед, гърбът ми се беше схванал и краката ме боляха от дългото седене. Бях прахосала една сутрин и не бях научила нищо. Не, поправих се наум, когато се олюлях на схванатите си крака и навих на руло листа си с буквите. Бях научила, че Тафи, Лея и Елм винаги ще ме мразят. Бях научила, че учителят ми ме презира и повече се интересува да ме наказва, отколкото да ме учи. И най-сетне, бях научила колко бързо могат да се променят чувствата ми. Увлечението към Фицбдителен, което бях отглеждала и подхранвала, откакто бе пристигнал, беше внезапно заменено от нещо друго. Не беше омраза. Имаше твърде много тъга, примесена с него, за да е омраза. Нямах подходяща дума за него. Как можех да нарека чувство, което ме караше да искам никога повече да не срещна това лице, при никакви обстоятелства? Изведнъж разбрах, че нямам никакъв апетит да обядвам на една и съща маса с него.
Входът през килера към леговището ми беше прекалено близо до кухните. Сигурна бях, че и Елм, и Лея ще са там, да сеят клюки за сутрешните уроци и след това да обслужат масата. А Фицбдителен щеше да е на масата. Не. Отидох в спалнята си и грижливо свалих труфилата на Грижливка. Докато прибирах дантелата, си спомних, че тя беше добра към мен. Както и Ревъл. Изведнъж ми хрумна да си помисля какво мога да направя, за да им покажа, че оценявам това и че съм им благодарна. Ами, след няколко дни баща ми беше обещал да ме заведе до пазара. Знаех, че Грижливка се беше възхитила на шишенцата ми с благоухания. Щях да взема едно за нея. А Ревъл? За него не бях сигурна. Може би татко ми щеше да знае.
Оставих настрана новата си туника и дебелите чорапи и се пъхнах отново в късата си и в старите си гамаши. След като се почувствах много повече като себе си, се шмугнах в старата си спалня и оттам — в лабиринта от стенни проходи. Този път тръгнах пипнешком, не ми трябваше светлина. Когато стигнах до бърлогата си, подуших топлината на спящия котарак. Докоснах спящото му тяло, увито отново в наметалото ни. След това го прекрачих и отидох в личния кабинет на баща ми. Взех една свещ, запалих я от камината и си избрах един свитък за Граблин Пророка, първия крал на Шестте херцогства. Беше с почерка на баща ми, вероятно негов препис от по-старо писание. Зачудих се защо го е оставил на писалището си. В бърлогата си се настаних удобно с възглавниците ми, свещта, одеялото, наметалото и един топъл котарак. Бях си мислила само да споделя топлината на наметалото; не бях знаела колко много горещина може да излъчва една котка. Беше ни доста удобно, а когато той се събуди, ми се стори съвсем честно да си разделим коравия хляб и наденицата, станали обедната ми храна.
Сирене?