Баща ми махна на коларя да слезе, качи се сам и взе поводите, преди да ми даде знак, че трябва да се кача при него на капрата. Конят на Ридъл и товарното му животно бяха вързани за задницата на фургона и щяха да вървят след нас. Той се качи на капрата при нас. Поне щях да имам новото преживяване да се возя до баща ми и да гледам как се справя с впряга, без да съм длъжна да слушам бърборенето на Шън. Погледнах към конюшнята и видях, че Настойчивост извежда Прис за упражнение. Кимна ми и аз наведох глава в отговор. Бяхме успели да намерим време точно за един урок по езда, откакто бе започнало другото ни обучение. Бях очаквала с нетърпение да накарам баща ми да се гордее с ездитните ми умения. Шън ли нямаше да развали това!
Но въпреки всичко това возенето до града ми беше приятно. Фицбдителен и Шън се бяха сврели в задната част на фургона с купчина възглавници, завивки за скута и одеяла. Чух, че му разказва някаква история за великолепна каляска на баба ѝ, цялата в кожа и с кадифени завеси. Беше ми топло, както седях между баща ми и Ридъл. Те говореха над главата ми за досадни мъжки неща. Гледах падащия сняг и мятащите се конски гриви и слушах музиката на скърцащия фургон и тупащите копита. Унесох се в нещо като сън наяве, за нежна светлина, която грееше от падащия сняг и ни притегляше напред и напред. Измъкнах се от него чак когато наближихме тържището. Първо горите отстъпиха на открити поля със скупчени малки селски къщи. После започнахме да виждаме повече къщи на по-малки имоти, а накрая бяхме в самото градче, с всичките търговци и хубави къщи и ханове, струпани около площада. Падащият сняг разпръсваше зимната светлина така, че ми се струваше, че идва колкото от небето горе, толкова и от заснежената земя. Чувствах, че се нося във въздуха. Беше чудесно усещане. Носът и бузите ми бяха измръзнали, както и ръцете, но иначе ми беше топло, сгушена между двамата мъже и дълбоките им весели гласове. Имаше гирлянди и фенери на пилони за идващия Зимен празник, а яркото облекло на търговците и обикалящите хора подсилваше празничната атмосфера. Борови клонки красяха врати и прозорци, имаше и други клони с полюшващи се на тях червени и бели зрънца. По-богатите домове имаха малки камбанки, вплетени в клонките, и те звънкаха тихо във вятъра.
Баща ми спря впряга близо до една конюшня и подхвърли монета на едно момче, за да се погрижи за конете. Вдигна ме и ме смъкна долу, докато Шън и Фицбдителен слизаха от задницата на фургона. Татко ми хвана ръката ми и възкликна колко е студена. Неговата беше топла и стените му бяха вдигнати достатъчно, за да мога да понеса допира. Вдигнах лице и му се усмихнах. Снегът валеше и светлината ни обкръжаваше.
Отидохме на градската мера. В центъра ѝ имаше три големи дъба и млади свети дървета, наскоро подкастрени от бодливите им листа и плодчета. На мерата като че ли бе израснало цяло ново градче. Амбуланти бяха спрели там количките си и продаваха тигани от лавици, свирки и гривни от подноси и късни ябълки и орехи от големи кошове. Имаше толкова много за избиране, че не можехме да видим всичко. Минавахме покрай хора с тежки кожени палта и яркоцветни наметала. Толкова много хора и не познавах нито един от тях! Толкова различно от Върбов лес. Някои от момичетата носеха свети коронки. Зимният празник щеше да е чак след два дни, но имаше гирлянди и музика, а един мъж печеше и продаваше горещи кестени.
— Кестени горещи, парят, парят! Кестени, кестени, шкембето ще опарят!
Баща ми напълни ръкавицата си с няколко за мен. Сгуших ги в едната си ръка и обелих лъскавите кафяви корички от жълтите ядки.
— Много обичам кестени! — каза Ридъл и си открадна един. Вървеше до мен и говореше за Зимни празници, които си спомняше от детството си в едно малко градче. Изяде ми половината кестени. Покрай нас минаха две кикотещи се млади жени със свети коронки. Усмихнаха му се и той им се усмихна в отговор, но поклати глава. Те се засмяха, сплетоха ръце и побягнаха в тълпата.
Спряхме първо при един седлар и татко ми като че ли се разочарова, като чу, че поръчаното седло не е довършено. Чак когато мъжът дойде де премери дължината на краката ми и после поклати глава и каза, че ще трябва да преправи работата си, разбрах, че седлото ще е за Приси и мен. На кожената подложка, и от двете страни, имаше изчукани със замба и боядисани пчели. Зяпнах ги изненадана и мисля, че това направи баща ми толкова щастлив, колкото ако седлото беше готово. Обеща да дойде следващата седмица с коня. Не можех дума да кажа, докато не излязохме навън. Тогава Ридъл ме попита какво мисля за пчелите и отвърнах искрено, че са много хубави, но бих предпочела нападащ елен. Баща ми изглеждаше изумен, а Ридъл се разсмя толкова силно, че хората се обърнаха и ни зяпнаха.