Той заговори припряно, сякаш за да ни разсее.
— Просто ѝ е студено. Нищо повече. Трябва да идем до дюкяна на обущаря и да ѝ вземем ботуши! А после, Пчеличке, хайде да ти купим топъл шал и да си го увиеш. Ридъл, трябва ли скоро да тръгваш?
— Мисля да поостана още малко — отвърна той тихо. — Може би ще пренощувам в хана. Снегът се сгъсти; не е най-доброто време да тръгва човек на път.
— Къде ли отидоха Шън и Фицбдителен.
Баща ми се заозърта, сякаш притеснен. Помислих си, че се надява Ридъл да предложи да ги намери. Беше разтревожен за мен и искаше да останем сами. Ридъл обаче не се хвана на въдицата.
— Ония двамата ми се сториха достатъчно доволни от компанията си. Може би трябва да заведем Пчеличка някъде и да ѝ вземем нещо топло за пиене.
— След обущаря — отвърна упорито баща ми. Внезапно се наведе и ме вдигна.
— Тате? — възразих и се помъчих да се отскубна.
— Моите крака са по-дълги. А ботушите ти пропускат. Остави ме да те понося, докато стигнем обущарския дюкян. — Задържа ме плътно до гърдите си и още по-плътно до мислите си. Минахме покрай един човек, облегнал се на ъгъла на сграда. Погледна ме и в очите му всичко беше не както трябва. Дебелият мъж в уличката близо до него посочи към мен и се усмихна. Искряща мъгла се надигна около него. Хората, минаващи покрай входа на уличката, забавиха и гледаха озадачено. После забързаха. Сгуших се в татко ми, затворих очи, за да спра светлината и мъглата, а Бащата Вълк му изръмжа. Три стъпки по-късно отворих очи и погледнах назад. Не можах да ги видя.
А на следващия ъгъл беше обущарският дюкян. Татко ми ме смъкна долу. Изтупахме снега от ботушите си и от дрехите си, преди да влезем. Дюкянът миришеше приятно на кожа и масло, а в камината на обущаря пращеше буен огън. Обущарят беше жилав дребен мъж, казваше се Пейсър. Познаваше ме от бебе и не знаеше колко съм се променила оттогава, а беше направил обувките ми да прилягат на странно малките ми ходила. Сега възкликна отчаяно, като видя колко съм ги надраснала. Сложи ме да седна пред огъня и смъкна ботушите ми преди да съм посегнала към тях. Измери стъпалата ми с връв и с топлите си ръце и ми обеща нови ботуши и обувки до два дни — чиракът му щял да ги достави във Върбов лес.
Не ми позволи да си обуя отново старите ботуши, а ми подари един чифт, свали го от лавиците си. Бяха ми големи, но той натъпка носовете им с вълна и ме увери, че ще ми служат по-добре от старите, които се цепеха по шевовете.
— Ще ме е срам да те пусна навън в снега с тези стари ботуши. Сигурен съм, че с тези ще се чувстваш по-добре — каза ми.
Погледнах ги и се помъчих да намеря думи.
— Чувствам се по-висока като виждам, че краката ми изглеждат по-големи — казах. Татко ми и Ридъл се засмяха все едно съм казала най-умното нещо на света.
После отново излязохме в снега, а на следващата врата се пъхнахме в дюкян за вълна, където видях кълбета прежда, боядисани във всички цветове, които можех да си представя. Докато минавах покрай лавиците, докосвах леко всеки цвят и се усмихвах на себе си; видях, че Ридъл намери зелени ръкавици и качулка в същия цвят. Докато плащаше и помоли да му ги увият, татко ми избра дебел вълнен шал в яркочервено и меко сиво. Стъписах се, когато ме загърна с него. Беше ми голям, покриваше раменете ми дори когато го придърпах да покрие главата ми. Но беше толкова топло, не просто от вълната, а от това, че помисли за мен преди изобщо да съм помолила за такова нещо.
Тогава се сетих, че трябваше да извадя списъка на Ревъл с нещата, които смяташе, че ще му трябват, но баща ми изглеждаше толкова доволен да намира и купува неща, че не исках да го спра. Излизахме навън в оживените улици и влизахме във всевъзможни малки дюкянчета.
После видях мъжа с колата с кутрета. Мършаво магаре теглеше двуколката през многолюдната улица, а една стара сиво-кафява кучка подтичваше угрижено след нея, защото кутретата ѝ стърчаха в колата с предните им лапи на ритлата, джафкаха и скимтяха към нея. Кльощав мъж с рижи бакенбарди караше малката кола и накара магарето да подкара право към един от дъбовете на централния площад на тържището. Изправи се на капрата и за моя изненада преметна въже през един от ниските голи клони на дъба.