— Прав си — казах и в стъписаното мълчание, което последва капитулацията ми, добавих: — Шутът иска да го настаним в стария ни кабинет. Може ли да се уреди това? Огън, чисти чаршафи, нов халат, топла баня и проста гореща храна?
— И мехлеми — добави Сенч. — И билки за възстановяващи чайове. Дай ми малко време обаче. В момента водя важни преговори. И ще трябва да говоря и с Копривка за това. Когато ти пратя паж, отнеси го до старата стая на лейди Дайми, през слугинското стълбище. Сега гардеробът там има фалшив гръб. Влез през него. За жалост трябва да се върна на празненствата веднага. Но ще се видим или много късно тази нощ, или много рано сутринта.
— Благодаря.
Той кимна мрачно.
Знаех, че рано или късно ще има цена за услугите на Сенч. Винаги имаше.
Кетрикен се надигна с шумолене на поли.
— Аз също трябва да се върна в залата. — Извърнах глава и за първи път тази вечер наистина я погледнах. Беше облечена в коприна в сини тонове, поръбена с бяла дантела. Обиците ѝ бяха сини и сребърни, а сребърната ѝ коронка включваше плетеница от светли топази над челото ѝ. Изумлението ми трябва да бе проличало, защото тя се усмихна съжалително. — Те са наши търговски партньори; радват се да видят, че нося нещата, които ни предлагат, и уважението ми към тях прави преговорите на краля с тях по-лесни. — Усмихна се и добави: — И те уверявам, Фиц, украшенията ми са скромни в сравнение с това, което тази вечер носи кралицата!
Отвърнах на усмивката ѝ.
— Знам, че предпочиташ просто облекло, но тези прекрасни дрехи те правят наистина прекрасна.
— Де да можех и аз да те видя — въздъхна Шутът.
И стисна празната купа. Без да каже и дума, Кетрикен избърса бульон от ъгълчета на устата му.
Исках да му кажа, че ще се изцели и ще вижда отново. Всъщност съжалявах, че не бях приел многократно повтаряните предложения на Сенч да науча повече за Умението. Погледнах Шута и се зачудих дали можем да изправим кости, зараснали криво, да върнем светлина в очите му и да махнем сивата бледнина от кожата му. Колко от здравето му можехме да възстановим?
— Искам го — каза той внезапно. — Изцеряването с Умение. Мразя го. Ужасява ме. Но го искам. И то колкото се може по-скоро.
Изрекох истината с неохота.
— Точно сега най-вероятно бихме те убили, докато те изцеряваме. Има толкова много… увреждания. И си отслабнал от всичко, което ти е било причинено. Въпреки силата, която откраднах за теб. — Кетрикен ме гледаше и въпросът ясно се четеше в очите ѝ. Време беше да им кажа, че не знаем отговора. — Не знам колко може да те възстанови Умението. То е магия, която се подчинява най-вече на тялото ти. Може да подтикне тялото ти да поправи сбърканото, много по-бързо, отколкото тялото ти би го направило само. Но неща, които тялото ти вече е поправило, счупена кост например, ами, не знам дали ще оправи старо счупване.
Кетрикен каза тихо:
— Когато котерията те изцери, много стари наранявания също бяха изцерени. Белезите ти изчезнаха.
Не исках да ѝ припомням, че онова невъздържано изцеряване едва не ме беше убило.
— Мисля, че ще трябва да се заемем с това на етапи. И не искам Шутът да се обнадеждава прекалено.
— Трябва да виждам — каза той внезапно. — Това е най-важното. Трябва да виждам, Фиц.
— Не мога да ти обещая това.
Кетрикен се отдръпна от леглото. В очите ѝ блестяха сълзи.
— Трябва да се върна на преговорите с търговците. — И погледна към входа на лазарета, където я чакаше Сенч.
— Не беше ли пир, с менестрели и след това танци?
— Би могло да изглежда така, но всичко е преговори. И тази нощ все още съм кралицата на Планинското кралство и следователно играч във всичко, което желаят да спечелят Шестте херцогства. Шуте, не мога да ти кажа какво чувствам. Изпълнена съм с радост, че те виждам отново, и с тъга, като виждам всичко, което те е сполетяло.
Той се усмихна, напуканите му устни се изпънаха.
— Също е и с мен, моя кралице. — И добави тъжно: — Като изключим виждането.
Това изтръгна смях от кралицата, наполовина — хрип.
— Ще се върна колкото може по-скоро.
— Но не тази нощ — каза ѝ тихо той. — Вече съм толкова уморен, че едва мога да държа очите си отворени. Но скоро, моя кралице. Скоро, ако благоволите.
Тя приклекна в реверанс, след което побягна с шумолене на дълги поли и тупащи стъпала. Загледах се след нея, докато си отиде.
— Променила се е много и изобщо не е — подхвърли той.
— Изглеждаш много по-добре.
— Храна. Топло легло. Чисто лице и ръце. Приятели. Тези неща изцеряват много. — Изведнъж се прозя, а след това добави с трепет: — И силата на Ридъл. Странно е това заемане на сила, Фиц. Не толкова различно от чувството, което изпитах, когато вкара в мен своя живот. Бръмчаща, неспокойна енергия вътре в мен, живот зает, вместо заслужен. Сърцето ми не харесва това, но тялото ми копнее за повече от него. Ако беше чаша пред мен, не мисля, че щях да мога да устоя на желанието да я пресуша. — Вдиша бавно и замълча. Но почти можех да усетя как се наслаждава на усещането за живота, потекъл през него. Спомних си бойната лудост, която често ме беше обземала, и как осъзнавах, че продължавам да се бия, с дивашко ликуване, и как напрягах усилия дълго след като бях разбрал, че тялото ми е изтощено. Беше окрилящо. А рухването след това беше пълно. Онази лъжлива сила, след като изгореше, искаше отплата. Обзе ме страх.