Усмихнах се и се отпуснах в стола си. Обикновено започвам с опит да пиша нещо друго, а накрая започвам да пиша за себе си. Изведнъж ме споходи прозрение. Сенч, наистина бих искал да го напишеш. Не за да го обясниш, а просто защото има толкова много неща за теб, за които винаги съм се чудил. Разказвал си ми за някои късчета от живота си. Но… защо реши да станеш кралски убиец? Кой беше учителят ти?
Лъхна ме внезапен студен вятър и за миг имах чувството, че ме задавя безмилостно. Както внезапно започна, така и спря, но усетих стената, която Сенч бързо бе издигнал. Тъмни, жестоки спомени имаше там, зад нея. Възможно ли беше да е имал наставник, вдъхвал му страх и ужас толкова, колкото Гален на мен? Гален се беше интересувал повече от възможността да ме убие безшумно, отколкото да ме научи как да боравя с Умението. И тъй нареченият „учител по Умение“ почти беше успял. Под прикритието, че създава нова котерия на Умението, за да помага на крал Искрен в усилията му срещу нашествениците на Алените кораби, Гален ме беше мачкал и унизявал и почти бе премахнал целия ми талант за магия. И беше покварил верността на котерията към истинския монарх Пророк. Гален се бе оказал инструментът на кралица Желана и след това на принц Славен, докато се опитваха да се отърват от копелето на Пророка и да поставят Славен на трона. Мрачни дни. Знаех, че Сенч може да разбере накъде са тръгнали мислите ми. Признах му го с надеждата да го измъкна малко навън. Добре. Има един „стар приятел“, за когото не бях помислял от години.
Едва ли приятел. Но като стана дума за стари приятели, имал ли си вест от стария си съратник напоследък? От Шута?
Съзнателно ли смени темата така рязко, опитвайки се да ме хване беззащитен? Подейства. Когато го преградих от реакцията си, разбрах, че защитният ми импулс му каза толкова, колкото всичко, което се опитвах да скрия от него. Шутът. Не бях имал вест от Шута от години.
Усетих, че съм се взрял в последния дар на Шута за мен, ваянието на трима ни, той, аз и моят вълк Нощни очи. Вдигнах ръка към него, но веднага я отдръпнах. Не исках никога повече да видя лицето му променено, без вечната му леко присмехулна усмивка. Исках да го запомня така. Бяхме странствали през живота заедно много години, понасяли бяхме заедно трудности и се бяхме озовавали на ръба на смъртта. Моят вълк беше умрял, а моят приятел се бе разделил с мен без сбогом и с никаква вест оттогава. Зачудих се дали мисли, че съм мъртъв. Едва ли. Често ми беше казвал, че е много по-стар, отколкото си мисля, и че очаква да живее много по-дълго от мен. Беше изтъквал това като причина да ме остави. Беше ме предупредил, че ще си замине преди да сме се разделили окончателно. Беше вярвал, че ме освобождава от връзка и задължение, че ме оставя свободен най-сетне да последвам собствените си влечения. Но недовършената раздяла бе оставила рана и през годините тя се бе превърнала в един от онези белези, които наболяват при смяна на сезоните. Къде беше той сега, защо не ми беше пратил дори едно съобщение? Ако беше повярвал, че съм мъртъв, защо беше оставил подарък за мен? Ако беше вярвал, че отново ще се появя, защо така и не се беше свързал с мен? Отдръпнах погледа си от ваянието.
Не съм го виждал, нито съм получил вест от него, откакто напуснах Аслевял. Беше, колко, преди четиринайсет години? Петнайсет? Защо питаш сега?
Така си и мислех. Помниш, че се интересувах от легендите за Белия пророк много преди Шутът да се обяви за такъв, нали?
Да. За първи път чух за него от тебе. Сдържах любопитството си и не зададох въпрос. Когато Сенч бе започнал да ми показва писания за Белия пророк, ги бях сметнал за поредната странна религия от някое далечно място. Еда и Ел разбирах съвсем добре. Ел, морският бог, беше бог, когото е най-добре да не дразниш, безмилостен и властен. Еда, богинята на ниви и пасища, беше щедра и майчинска. Но дори към тези богове на Шестте херцогства Сенч не ме беше научил на много почит, а още по-малко към Са, двуликия и двуполов бог на Джамайлия. Тъй че увлечението му към легендите за Белия пророк ме беше озадачило. Ръкописите предсказваха, че на всяко поколение се раждало безцветно дете, което щяло да е надарено с прозрение и със способността да влияе на посоката на света чрез манипулиране на събития, големи и малки. Сенч беше заинтригуван от тази идея и от легендите за Бели пророци, които предотвратявали войни или събаряли крале чрез предизвикване на мънички събития, които се преливали в големи. Един от разказите твърдеше, че Бял пророк живял трийсет години край една река само за да може да предупреди самотен пътник в една определена нощ, че мостът ще се срути, ако се опита да мине по него по време на буря. Пътникът, разкриваше разказът, след това станал баща на велик пълководец, който се оказал съдбоносно важен за спечелване на битка в някаква далечна страна. Вярвах във всичките тези очарователни глупости, докато не срещнах Шута.