Когато се беше обявил за Бял пророк, бях скептичен, а още повече — когато заяви, че аз съм щял да бъда неговият Катализатор, който щял да промени хода на историята. И все пак несъмнено го бяхме направили. Ако не беше присъствал в Бъкип през живота ми, щях да съм умрял. Неведнъж някоя негова намеса беше опазвала живота ми. В Планините, когато лежах в треска и умирах в снега, той ме беше отнесъл до къщичката си и се беше грижил за мен, докато оздравея. Беше ме опазил жив, та драконите да бъдат върнати на подобаващото им място в света. Все още не бях сигурен дали това е благоприятно за човечеството, но не можеше да се отрече, че без него не би се случило.
Осъзнах колко дълбоко съм потънал в спомените си, когато мислите на Сенч отново ме стреснаха.
Наскоро някакви странни хора минали през Бъкип. Преди двайсетина дни. Чух за тях едва след като си бяха заминали, иначе щях да намеря начин да науча повече. Според този, който ми разказа за тях, твърдели, че са пътуващи търговци, но единствените стоки, които имали, били евтини дрънкулки и много простовати неща за размяна, стъклени накити, месингови гривни, такива неща. Нищо с истинска стойност и макар да твърдели, че били изминали дълъг път, познатият ми каза, че за него стоките им били най-обикновени, каквито някой градски търговец би могъл да занесе на селски панаир, за да има нещо за момче или девойче само с половин медник за харчене. Никакви подправки от далечни земи или изключителни драгоценни камъни. Само боклуци.
Значи според шпионина ти те само са се престрували на търговци. Постарах се да не издавам нетърпение. Сенч залагаше на подробното описание, защото истината може да се открие само в подробностите. Знаех, че е прав, но ми се искаше този път да скочи направо в сърцевината на проблема, а след това да разкраси нещата.
Той смяташе, че всъщност са се надявали по-скоро да купят, отколкото да продадат, или още по-добре — да чуят безплатна информация. Разпитвали дали някой не се е натъквал на техен приятел, много светъл човек. Но странното е, че имало няколко описания на „светлия приятел“. Един казал, че бил млад мъж, пътуващ сам. Друг казал, че била жена вече на години, с бяло лице и светла коса, и пътувала с младеж с рижа коса и лунички. Друг пък разпитвал за двама млади мъже, единият много рус, а другият тъмнокос, но с бяла кожа. Сякаш единственото описание, с което разполагали, било, че търсят пътник, който е неестествено блед, който може да е пътувал сам или със спътник.
Или са търсили хора, които може да пътуват предрешени. Изглежда така, все едно са търсили Бял пророк. Но защо в Бъкип?
Изобщо не са използвали израза „Бял пророк“ и не са приличали на благочестиви поклонници. Помълча. Познатият ми като че ли смяташе, че са наемници, пратени на мисия, или може би наемни ловци, на които е обещана награда за плячката им. Един от тях се напил една вечер и когато приятелите му дошли в кръчмата да го извлекат навън, ги наругал. На халкидски.
Интересно. Не мислех, че Белите пророчества имат последователи в Халкида. Все едно, Шутът не е живял в Бъкип от десетилетия. А когато бе тук за последен път, беше по-скоро смугъл, отколкото блед. Представяше се за лорд Златен.
Да, разбира се! Знам всичко това! Прие разсъжденията ми като сръгване на застаряващата му памет и се подразни. Но малцина други го знаят. Все едно, въпросите ми напомниха някои стари приказки за крал Умен и дворцовия му шут. Но търговците не се интересуваха от такива стари новини. Търсеха новини за някой, който е минал през Бъкип наскоро.
И ти си помисли, че може би Шутът се е върнал?
Хрумна ми и се зачудих. И си рекох, че ако се е върнал, първо щеше да потърси теб. Но щом нямаш вест от него, ами, остава си трудно решима загадка.
Накъде са заминали търговците?
Долових безсилието му. Сведението стигна късно до мен. Познатият ми не беше осъзнал колко много ще ме интересува. Според слуховете тръгнали по Речния път навътре в сушата.
Към Върбово. Каза преди двайсет дни. И няма повече вести за тях?
Изглежда, са изчезнали доста ефикасно.