Забързах през спящата къща. Отворих безшумно вратата на спалнята и я затворих колкото се може по-тихо. Халатът ми се смъкна отново на пода и се пъхнах под завивките. Топлото тяло на Моли ме притегляше. Потреперих, докато изчаквах одеялата да ме стоплят, и се стараех да не я будя, но тя се обърна към мен и ме притегли в прегръдката си. Малките ѝ топли ходила кацнаха върху ледените ми крака и тя отпусна глава под брадичката ми.
— Не исках да те будя — прошепнах.
— Не си. Събудих се и те нямаше. Чаках те. — Говореше тихо, но не шепнешком.
— Извинявай. — Тя изчака. — Сенч ме потърси с Умението.
Усетих, но не чух въздишката ѝ.
— Всичко наред ли е? — попита тя кротко.
— Наред е — уверих я. — Просто един измъчван от безсъница старец, който си търси компания.
— Мм. Мога да разбера това. Аз също не спя толкова добре, колкото на младини.
— Вярно е и за мен. Остаряваме.
Тя въздъхна и се притисна в мен. Прегърнах я и затворих очи.
Тя се покашля тихо.
— Стига да не си заспал… и ако не си много уморен…
Раздвижи се подканящо до мен и както винаги дъхът ми заседна в гърлото. Усмихнах се в тъмното. Това беше моята Моли, каквато я знаех отпреди много време. Напоследък беше станала толкова умислена и кротка, че се бях уплашил да не би да съм наранил някак чувствата ѝ. Но когато я попитах, тя само поклати глава и се усмихна.
— Не съм готова да ти го кажа все още — подразни ме.
По-рано през деня бях влязъл в стаята, където тя изцеждаше меда и правеше свещите за наша лична употреба. Бях я хванал да стои неподвижна, с дългата восъчна свещ, която капеше отпусната и забравена от пръстите ѝ, докато тя бе зареяла поглед в далечината.
Тя се покашля и осъзнах, че аз съм се отплеснал този път. Целунах я по шията и тя измърка тихо.
Придърпах я към себе си.
— Не съм уморен много. И се надявам никога да не бъда толкова стар.
И за известно време бяхме толкова млади, колкото някога, само дето с годините опит заедно нямаше никаква непохватност или колебание. Навремето познавах един менестрел, който се хвалеше, че имал хиляда жени, по веднъж всяка. Никога нямаше да узнае това, което знаех аз — че да имаш една жена хиляда пъти и всеки път да намираш в нея различна наслада е много по-добре. Знаех вече какво блясва в очите на стари двойки, щом се видят един друг от двата края на стая. Неведнъж бях срещал погледа на Моли в пълно с гости семейно събиране и бях разбирал от извивката на усмивката ѝ и пръстите ѝ, докосващи устата, точно какво има наум за нас, след като останем насаме. Близостта ми с нея беше по-мощен любовен еликсир от всякаква отвара, продавана от странстващите вещици на пазара.
Проста и добра беше любовната ни игра, и много истинска. След това косата ѝ се разпиля по гръдта ми, гърдите ѝ се бяха притиснали топли до мен. Унесох се, стоплен и доволен. Тя заговори тихо в ухото ми, дъхът ѝ го погъделичка.
— Любими?
— Мм?
— Ще си имаме бебе.
Очите ми се отвориха рязко. Не с радостта, която някога се бях надявал, че ще изпитам, а със стъписване и страх. Вдишах три пъти бавно, докато се мъчех да намеря думи. Чувствах се все едно, че съм стъпил от топлия плясък на вода край речен бряг в студеното дълбоко течение. Че съм паднал и се давя. Мълчах.
— Буден ли си? — настоя тя.
— Да. А ти? Насън ли говориш, скъпа?
Зачудих се дали не се е унесла в сън и може би си спомня друг мъж и друго време, когато е прошепнала такива знаменателни думи и те са били верни.
— Будна съм. — И малко подразнена добави: — Чу ли какво ти казах?
— Чух. — Стегнах се. — Моли. Знаеш, че не може да е така. Ти самата ми каза, че възрастта ти за раждане вече е минала. Години минаха, откакто…
— И грешах! — Този път раздразнението в гласа ѝ не можеше да се сбърка. Сграбчи китката ми и сложи ръката ми на корема си. — Трябва да си видял, че наедрявам. Усетих бебето да мърда, Фиц. Не исках да казвам нищо, докато не съм абсолютно сигурна. И вече съм. Знам, че е странно, знам, че изглежда невъзможно да съм бременна толкова много години след като течението ми е спряло. Но знам, че не греша. Усетих раздвижването. Нося твое дете, Фиц. Преди да е свършила зимата, ще имаме бебе.
— О, Моли…
Гласът ми трепереше. Притиснах я до себе си, ръцете ми трепереха. Целунах лицето и очите ѝ.