Тя ме прегърна.
— Знаех, че ще се зарадваш. И че ще се уплашиш — каза щастливо и се притисна в мен. — Ще накарам слугите да свалят люлката от тавана. Ходих да я потърся преди няколко дни. Чудесен стар дъб е, нито една сглобка не се е разхлабила. Най-сетне ще се напълни! Търпение щеше толкова да се зарадва да разбере, че ще има дете на Пророка във Върбов лес. Но няма да използвам нейната стая. Прекалено е далече от спалнята ни. Мисля да направя на детето една от стаите на наземния етаж. Може би стаята на Врабеца. Знам, че като наедрея, няма да искам да качвам стълбите много често…
Продължи на един дъх да изрежда подробно плановете си. Говореше за параваните, което щяла да премести от старата стая за шиене на Търпение и как паната и чергите трябва да се почистят добре, и говореше за агнешка вълна, която трябвало да се изпреде тънко и да се боядиса специално за детето ни. Слушах я онемял от ужас. Отнасяше се от мен, умът ѝ бе заминал някъде, където моят не можеше да го последва. Виждал я бях как се състарява през последните няколко години. Забелязал бях отичането на кокалчетата на пръстите ѝ и как понякога се спираше на стълбите, за да си поеме дъх. Чувал я бях неведнъж да нарича Тавия, кухненската слугиня, с името на майка ѝ. Напоследък започваше някоя работа и след това я зарязваше наполовина свършена. Или влезе в някоя стая, огледа се и ме попита:
— Ох, аз за какво дойдох?
Бяхме се смели на подобни случки. Но нищо смешно нямаше в тези пропуски на ума ѝ. Държах я плътно до себе си, докато бърбореше за плановете си, които явно бе съставяла от месеци. Ръцете ми я прегръщаха и държаха, но се боях, че я губя.
И тогава щях да съм сам.
5.
Пристигане
Общоизвестно е, че щом е подмине годините си за раждане, жената става по-уязвима на всякакви болести на плътта. След като месечните течения се смалят, разредят и след това секнат, много жени изпитват внезапни вълни на топлина или пристъпи на силно изпотяване, често случващи се нощем. Сънят може да им бяга и ги обзема обща умора. Кожата на дланите и стъпалата става по-тънка и раните по крайниците стават по-обичайни. Страстта обикновено повяхва, а някои жени могат всъщност да добият мъжки облик, със смалени гърди и косми по лицето. Дори най-силните селски жени са по-малко способни, отколкото са били в тежките си работи, които някога са вършели с лекота. Костите се чупят по-лесно, от едно просто подхлъзване в кухнята. Жената може да загуби и зъбите си. Някои започват да се прегърбват и зрението им отслабва. Всички тези неща са обичайни при остаряването на жените.
По-малко известно е, че някои жени могат да станат податливи на пристъпи на меланхолия, гняв или глупави импулси. В едно напразно вкопчване в изгубената младост дори най-стабилните жени могат да се поддадат на труфила и разточителни практики. Обикновено тези бури отминават за по-малко от година и жената възстановява достойнството и спокойствието си, след като приеме остаряването си.
Понякога обаче тези симптоми може да предшестват умственото ѝ поражение. Ако започне да забравя, да бърка имената на хората, да оставя обичайни задачи недовършени и, в крайни случаи, да започне да не разпознава членовете на собственото си семейство, тогава семейството ѝ трябва да осъзнае, че повече не бива да се разчита на нея. Малки деца не бива да се поверяват на грижите ѝ. Забравено готвене може да причини кухненски пожар, или домашните животни да останат ненапоени и ненахранени. Възражения и упреци няма да променят тези поведения. Жалостта е по-уместна реакция от гнева.
Нека на такава жена да ѝ се дава работа от по-малка важност. Нека да седи край огъня и да преде, или да върши някоя задача, която няма да застраши никой друг. Много скоро телесният упадък ще последва умствената недостатъчност. Семейството ще изпита по-малко скръб при смъртта ѝ, ако са се отнасяли с нея с търпение и доброта в годините на угасването ѝ.
Ако стане изключително неприятна — да отваря врати нощем, да се скита навън в дъждовни бури или да проявява изблици на гняв, когато вече не може да разбира заобикалящата си среда, тогава ѝ дайте силен чай от валериан, който да я успокои. Този лек би могъл да донесе мир както за старата жена, така и за семейството, уморено от грижи за нея.
Лудостта на Моли беше още по-трудно поносима поради това, че тя си оставаше прагматична и чувствителна във всички други части от живота си.
Месечните течения на Моли бяха престанали рано по време на брака ни. Тогава ми беше казала, че никога повече не би могла да зачене. Бях се опитал да утеша и нея, и себе си, като изтъкнах, че имаме обща дъщеря, макар за жалост да съм пропуснал детството ѝ. Глупаво беше да искаме повече от онова, с което бяхме вече дарени. Казах ѝ, че приемам, че няма да имаме друго дете, и искрено мислех, че тя също го е приела. Имахме пълноценен и удобен живот. Трудностите, които бяха усложнявали ранния ѝ живот, бяха нещо от миналото, а аз се бях отделил от политиката и интригите на двора в замък Бъкип. Най-сетне имахме достатъчно време един за друг. Можехме да каним странстващи менестрели, да си позволим каквото пожелаем и да празнуваме отминаващите празници толкова разкошно, колкото си поискаме. Излизахме да яздим заедно, да оглеждаме стадата овце, разцъфналите овощни градини, ливадите и лозята. Връщахме се, когато се уморим, вечеряхме каквото ни се прище и спяхме до късно, когато си поискаме.