— Трябва да уведомиш Копривка веднага. Тя е по-близо до братята си и може да прати вестоносци по-бързо. О, Фиц… — Затвори очи и поклати глава.
Пълно поражение.
— Добре.
Станах.
Някога беше тайна, че Копривка споделя с мен магията на Умението. Но сега тя беше водач на личната котерия на краля, ползвателите на Умение, които бяха магическата защитна линия на Шестте херцогства срещу всякаква опасност. Всички вероятно предполагаха, че е незаконно дете от родословието на Пророка, макар че повечето нямаха политическия усет да не изричат това на глас. Моли не винаги се чувстваше удобно с общата ни магическа връзка, но в крайна сметка я беше приела. Също както бе приела, че Пъргав притежава Осезанието. Още по-странно беше, когато открихме, че Стабилен също има дарба за магията на Умението. Не заговорих за това, за което и двамата се чудехме сега. Дали мъничката ни дъщеря бе наследила някоя от тези две магии от мен?
— Виж. Тя изглежда почти все едно се усмихва — прошепна Моли.
Отворих очи. Бях стигнал до Копривка и бях предал новината. Вече бях вдигнал стена и почти бях блокирал гневната ѝ реакция, че не я бях уведомил по-рано, и потопа от въпроси как изобщо е могла майка ѝ да роди, и трескавото ѝ пренареждане на графика, за да дойде да ни види колкото е възможно по-скоро. Потопът информация на Копривка заплашваше да обърка мислите ми. Затворих очи, предадох ѝ, че ще се радваме да я видим когато може, а също и всеки от братята ѝ, който реши да ни посети, и да им изпрати тези съобщения вместо нас. След това припряно се оттеглих от ума ѝ и се оградих отново в собствените си мисли.
Знаех, че ще си платя за това, когато с по-голямата ми дъщеря се окажехме в една и съща стая и нямаше да мога толкова лесно да избягам от словесната ѝ тирада. Е, щях да му мисля тогава. Разкърших рамене.
— Копривка вече знае и ще предаде вестта на момчетата. Скоро ще ни навести — казах на Моли. Върнах се при нея, но седнах на пода в краката ѝ.
— През Камъните ли ще пътува? — В гласа ѝ се таеше страх.
— Не. Тук надделях и Стълбовете ще се използват само в много спешни случаи и тайно. Ще дойде колкото може по-скоро, когато го уреди, на кон и с ескорт.
Моли се замисли, после попита тихо:
— От кралицата ли се боиш?
Повдигнах вежди.
— Едва ли. Тя изобщо не обръща внимание на съществуването ми. С Предан са взели двамата принцове и са на посещение в херцогство Беарния за десет дни. Мисля, че най-после слуша Сенч. Планът е кралската фамилия да посети всичките шест херцогства и Планинското кралство, като остане поне за десет дни във всяко херцогство. Признавам, чудя се дали херцозите вече не показват дъщерите си на принцовете с надеждата за ранно уреждане на…
— Не се опитвай да ме разсееш. Много добре знаеш за коя кралица говоря.
Опитвах се и знаех. Наведох очи, щом ме изгледа намръщено.
— Кетрикен в момента се връща от Планините. Предан ме извести с Умението преди няколко дни. Постигнала е споразумение с двата планински народа и херцозите на Шестте херцогства. Сега ще прекарва много повече време там, може би дори половината от всяка година. Няма да бъде наричана кралица там, но често ще се съветва с Предан. Когато стигне в Бъкип, смятат да изберат един от чираците в Умението за неин спътник, когато пътува там, за да направят комуникацията между Планините и Шестте херцогства по-бърза. Мисля, че ще е облекчение и за нея, и за Предан. Там тя все пак е кралица, въпреки че не я наричат така. А кралица Елиания ще има много повече пространство да подреди двора и замъка по свой вкус. Смятам, че са стигнали до разумен компромис.
Моли поклати глава.
— Би могло, ако Предан осъзнае своя дял в това и подкрепи нарческата. Момчетата трябва да се пращат в Планините по два месеца всяка година, за да научат по-добре езика и порядките там. Ако не предприеме това, когато кралица Кетрикен умре, може любимото му седмо херцогство да се възпротиви на идеята да стане част от Шестте херцогства.
Кимнах, облекчен от смяната на темата.
— Сложи пръст точно в раната, която ме притеснява. Между двете кралици винаги е имало търкане и…
Моли беше неумолима.
— Но това не отговаря на моя въпрос. За нашата малка дъщеря и за нелепата ти идея да я отгледаме тайно. От кого се надяваше да я скриеш? Единственият отговор, който мога да измисля, е кралица Кетрикен. И може би лорд Сенч?
Помръднах неловко и след това отпуснах глава на коляното ѝ. Тя прокара пръсти през косата ми и заговори тихо:
— Никога не съм била глупава, знаеш го.
— Да, знам го. Знам, че си сглобила всичко през годините, макар и да говорим рядко за това. Но когато споменем за това, споменът как те лъгах и заблуждавах толкова много години е като нож в гърдите ми. Моли, аз съм толкова…