— Отиде си, засега — казах на детето си и поклатих глава. — Сенч, стар паяко, що за игра играеш? Наистина ли това е най-доброто, което можеш да ми пратиш? Или той е примамката?
Задвижих се енергично из стаята, проверих резето на прозореца и огледах всяко мислимо място, където можеше да се скрие убиец. След като направих обиколката си, се върнах при люлката и отметнах дантелената завеска. Намерих лампа, запалих я и я поставих до люлката. Действах все едно ококореното ми бебе бе направено от захарен памук, докато вдигах всяко одеялце и внимателно го тръсвах. Облеклото ѝ изглеждаше непокътнато. Можех ли да рискувам? Започнах да свалям дрешките ѝ, за да проверя дали този шпионин или някой преди него не ѝ е сложил нещо. В този момент влезе Моли.
— Тук си бил значи! Пратих цели шест момчета от прислугата да претърсят Върбов лес. Гостите ни чакат да влязат за ядене. Пропусна пеенето на менестрела — той изпя една много дълга песен, за да ни благодари за гостоприемството.
— Радвам се — признах. Малките връзки на нощницата на Пчеличка ми се съпротивляваха.
— Фиц? — Моли профуча през стаята. — Какво правиш? Не ме ли чу? Яденето е почти готово.
Излъгах я. Отново.
— Влязох да се уверя, че е добре, и тя плачеше. Помислих, че може да се е подмокрила.
— Плачеше ли? И аз не съм я чула?
— Не беше високо. Нямаше да я чуя, ако не минавах покрай вратата.
Моли мигновено взе Пчеличка под опеката си. Стиснах зъби от страх, че все пак може да има нещо скрито в дрехите ѝ, което да нарани нея или майка ѝ. Моли вещо провери пеленката ѝ, след което ме погледна учудено.
— Нищо ѝ няма. — Наблюдавах напрегнато, докато тя стягаше отново връзките, които бях разхлабил.
— Не искам да я оставяме тук сама — казах изведнъж.
Моли ме изгледа. После поклати глава.
— И аз. Но не исках да я вземем с нас пред гостите. Искам аз да избера кога и как кралица Кетрикен ще я види за първи път.
— Лейди Кетрикен — напомних ѝ. — Не е вече кралица на Шестте херцогства.
— Само формално — възрази Моли. — Нарческата е в замъка Бъкип само няколко месеца всяка година. А крал Предан прекарва твърде много време далече от трона си. Тя управлява Шестте херцогства, Фиц, и Планинското кралство също.
— Е… Някой трябва да държи юздите на властта, когато крал Предан го няма. По-добре Кетрикен, отколкото Сенч без юзди — отвърнах. Можеше ли да долови раздвоението в гласа ми? Да чуе неизречената ми мисъл, че ако Кетрикен не беше поела тези задължения, можеше да се паднат на мен? Със сигурност Сенч се беше надявал да ме впрегне в тази роля, а Кетрикен и крал Предан щяха да го позволят с радост. Познавах Кетрикен още от млад и някога бяхме толкова близки, колкото може да са само заговорници. Но тази вечер тя бе довела шпионин в къщата ми, шпионин, който се беше промъкнал крадешком до люлката на дъщеря ми. Знаеше ли тя за мисията на младия Фицбдителен? Или Сенч и лейди Розмарин действаха сами, от загриженост за трона и родословието на Пророка? Добре знаех, че за Сенч интересите на трона стоят много пред интересите на който и да е от рода на Пророка. Бях го научил до коляното на стария придворен убиец.
Моли прекъсна мислите ми.
— Копривка скоро ще въведе гостите ни в трапезарията. Трябва да отидем.
Взех решение.
— Хайде да я вземем с нас. С люлката и всичко.
— Фиц, не мисля, че…
Но вече се бях навел и вдигнах люлката. Не беше голяма, но не беше и лека. Постарах се да изглежда лесно, когато я изнесох през вратата и закрачих по коридора. Моли тръгна след мен с Пчеличка, гушната до гърдите ѝ.
Трапезарията не се използваше често. Таваните бяха високи и двете големи камини в двата края на помещението едва затопляха толкова голямо пространство. С Моли се хранехме в много по-малка стая, но тази нощ камините бяха запалени и свещите в свещниците горяха. Дългата маса, приготвена за петнайсет души, лесно можеше да побере четирийсет. В средата на тъмната дървена маса бе застлана бродирана покривка, а на нея имаше сребърен канделабър с изящни бели свещи, дело на Моли. В резбовани дървени купи във формата на шепите на Еда бяха сложени червени и жълти ябълки, сушено грозде и лъскави кафяви орехи. Свещите хвърляха топъл блясък над масата, но светлината им не можеше да достигне високия таван или далечните ъгли на помещението.
Пристигнахме едновременно с гостите. Двамата с Моли стояхме и ги поздравявахме, докато се нижеха покрай нас. Вложих повече усилие в това да изглежда, че люлката в ръцете ми не ме затруднява, и най-сетне с благодарност влязох след тях в помещението. Без обяснения поставих люлката така, че камината да я попритопли, но нямаше да е на повече от шест крачки от стола ми. Моли бързо намести Пчеличка в нея и след това дръпна дантелената завеска, за да я пази от течения и случайни погледи. Поздравихме гостите още веднъж и заехме местата си.