— Това е любимото вино на лейди Розмарин.
— Нима? Е, значи има добър вкус. И знам, че не би имала нищо против да сподели малко с мен. Познаваме се от много време… Беше дете, когато се запознахме.
Това възбуди интереса му. Зачудих се колко ли са му казали за мен, когато го бяха пратили на мисията му до люлката на Пчеличка. Едва ли много. Сенч ценеше предпазливостта повече от всички останали качества. Усмихнах му се. Той захапа стръвта.
— Тя ли ти показа как да влизаш тук? Лейди Розмарин?
Челото му се набръчка, докато той се опитваше да сглоби нещата.
— С кого говориш, Лант?
Гласът на лейди Розмарин стигна до нас преди да е влязла. Момчето се обърна бързо към нея. Останах на мястото си, с чашата вино в ръка.
— О.
Тя спря и ме погледна. Бях казал на чирака истината. Бях я познавал, когато беше дете, макар да нямахме много общо оттогава. Принц Славен я беше наел, докато беше пълничка малка слугиня, по-млада дори и от Фицбдителен. Беше я уредил като слугиня на родената в Планините принцеса, омъжена за бъдещия крал Искрен. Тя беше малката шпионка на Славен, наблюдаваща жената на брат му, и най-вероятно тя беше намазала с масло стъпалата на кулата и бе причинила лошото падане на бременната Кетрикен. Това така и не беше доказано. Когато Славен беше паднал от власт, всичките му слуги бяха изпаднали в немилост, и малката Розмарин с тях.
Само милостивият нрав на Кетрикен я беше спасил. Когато всички останали започнаха да я отбягват, Кетрикен бе видяла в нея едно объркано дете, разкъсвано от вярност и най-вероятно виновно само затова, че се е опитало да угоди на мъжа, който е бил толкова добър към майка ѝ. Кралица Кетрикен я беше върнала в двора и се бе погрижила за възпитанието ѝ. А Сенч, който никога не хабеше нищо, бе видял в нея полуобучен инструмент за шпиониране и убийства и бързо си я беше присвоил.
Сега стоеше пред мен, жена в средата на живота си, придворна дама и обучен дворцов убиец. Позна ме, разбира се. Зачудих се дали си спомня как се преструваше, че е задрямала на стъпалата на трона на бъдещата кралица, докато докладвах на Кетрикен. Дори след всичките тези години изпитах едновременно ужас и възмущение, че едно нищо и никакво дете ме беше заблудило.
Тя пристъпи в стаята, сведе очи и направи дълбок реверанс.
— Лорд Фицрицарин Пророк. За нас е висока чест. Добре сте дошъл.
И с тази малка хитрина отново ме изигра. Не знаех дали се опитва да изрази почитание към мен, или предава информация на чирака си по най-бързия възможен начин. Бързото вдишване на момчето ми подсказа, че не е имало представа за истинската ми самоличност, но че вече се досеща за цялата важност на визитата ми. И че може би е разбрало повече за задачата си във Върбов лес.
Погледнах я хладно.
— Никой ли изобщо не ви е предупреждавал какво може да забъркате, когато поздравите и назовете един призрак?
— Добре дошъл? Чест? Бих го нарекъл крайно дразнещо, да се отбиеш тук в този час без предизвестие.
Сенч нахлу в стаята иззад същата тежка завеса.
Лейди Розмарин беше облечена в проста сутрешна рокля и подозирах, че след урока, който се канеше да предаде на Фицбдителен, се канеше да започне деня си. За разлика от нея, Сенч беше облечен спретнато, със зелена риза с бухнали бели ръкави. Ризата беше поръбена с черно и сребърно, полите ѝ стигаха почти до коленете му. Гамашите му бяха черни, както и пантофите, обшити със сребърни мъниста. Сребристосивата му коса беше вързана на воинска опашка. Явно беше по-скоро в края на дълго нощно забавление, отколкото в началото на дневна работа.
Беше прям.
— Какво те носи насам?
Погледнах го в очите.
— Това е същият въпрос, който зададох на младия Фицбдителен преди четири месеца. Отговорът му не ме задоволи, тъй че помислих, че бих могъл да намина тук и да получа по-добър. От теб.
Сенч изсумтя презрително.
— Е. Имаше време, когато не беше толкова лют, щом ти се спретне шегичка. — Мина през стаята леко сковано. Подозирах, че под ризата се крие бандаж, който му помага да изглежда стегнат и облекчава стария му гръб. Стигна до камината и се огледа разсеяно. — Къде се е дянал столът ми?
Розмарин въздъхна раздразнено.
— От месеци не сте се качвали тук и ми казахте, че мога да подредя нещата както ме устройва.
Той се намръщи.
— Което не означава, че можеш да ги подредиш така, че да ми е неудобно.
Тя сви устни и поклати глава, но махна на Фицбдителен.