Думите ми свършиха. Сенч ме гледаше със съчувствие. Заговори добродушно.
— Фиц. Трябва да си представиш всяко възможно бъдеще за нея. Какво ще правиш, ако е глуповата или ако изобщо не може да се грижи за себе си? Или ако порасне красива и интелигентна и хората я признаят за Пророк? Или ако е обикновена и простичка, и не особено умна? Най-малкото всички ще знаят, че е сестра на кралската Майсторка на Умението. Това е достатъчно власт, за да бъде ухажвана. Или да я превърне в ценна заложничка.
Не ми остави време да събера мислите си, а продължи:
— Копривка беше образована достатъчно добре за провинциално момиче, чиито перспективи бяха не много по-добри от това да се омъжи за оземлен селяк. Говори с нея някой път къде чувства тази липса. Бърич я научи на четене, писане и смятане. Моли я научи на пчеларство и градинарство и тя се оправя добре с коне. Но история? Формата на света? Езици? Малко беше получила от това и ѝ трябваха години усилия, за да запълни тези празнини. Срещал съм другите деца на Моли и те са съвсем добри мъже. Но ти не отглеждаш дъщерята на селяк, Фиц. Ако заровете се бяха обърнали другояче, можеше да се очаква да носи коронката на принцеса от Пророците. Няма да я носи. Но би трябвало да я образоваш все едно, че ще я носи.
„Ако може да бъде образована.“ Потиснах тази мисъл. „Следи разсъжденията на Сенч.“
— Защо?
— Защото човек никога не знае какво ще донесе съдбата. — Махна широко с лявата си ръка, докато вдигаше чашата с дясната. — Ако се провери за Умението и го има, би ли я изпратил да дойде в замък Бъкип, без да знае нищо за произхода си? Би ли я накарал да се бори, както се бореше Копривка, за да се научи да плува в социалните води? Кажи ми, Фиц. Ако я отгледаш като Пчеличка Беджърлок, ще бъдеш ли доволен да я омъжиш за селяк и да позволиш да се мъчи цял живот?
— Ако го обича и той я обича, това не е ужасна съдба.
— Добре, ако богат благородник се влюби в нея и тя е отгледана да бъде подходяща за него, и го обича, това би могло да е по-добре, не мислиш ли?
Все още се опитвах да измисля отговор, когато Сенч добави:
— Фицбдителен нямаше никакви перспективи. Младата жена на лорд Бдителен няма никаква полза от копелето и негодува, че е по-голям от законните наследници, които е родила на лорда си. Възпитава двамата му по-малки братя да го мразят. Научих, че търсела начин да го убие. Вместо това аз го взех тук. Да го превърна в поредното полезно копеле.
— Изглежда ми достатъчно умен — казах предпазливо.
— Умен, да. Но няма острота. Ще направя с него каквото мога. Но след седем-осем години ще трябва да го пратя някъде другаде. Жената на лорд Бдителен гледа на него като на узурпатор. Вече мърмори против това, че е в двора. Тя е от най-лошия тип жени, готова да вкара злата си воля в действие. По-добре ще е за всички да го няма в Бъкип, когато тя представи двамата си сина тук.
— След седем-осем години?
— За разлика от теб, аз планирам напред за тези, които взимам под крилото си.
— И ще ме помолиш да го взема. — Намръщих се и се опитах да разгадая плана му. — Като възможен партньор за Пчеличка, когато тя порасте?
— Богове, не! Нека да не смесваме тези кръвни линии! Ще ѝ намерим някое лордче от Бъкип, поне така мисля. Но да, бих искал да си готов да го вземеш. Когато е готов.
— Готов да бъде убиец и шпионин? Защо?
Сенч поклати глава. Изглеждаше странно разочарован.
— Не. Няма убиец в него. Сигурен съм в това, въпреки че Розмарин продължава да е убедена. Тъй че ще поведа обучението му в друга посока. Полезна и за двама ни. Момчето има бистър ум. Учи почти толкова бързо, колкото теб. И има вярно сърце. Дай му добър господар и ще е верен като хрътка. И много покровителствен.
— Към Пчеличка.
Сенч се беше загледал в гаснещия огън. Кимна замислено.
— Езиците му се удават и паметта му е почти като на менестрел. Маскиран като учител, може да се впише в домакинството ти, за доброто и на двамата.
Парченцата започнаха да се наместват. „О, Сенч. Защо направо не ме помоли за услуга?“ Оформих му го в думи:
— Момчето ти харесва. На ако го задържиш тук, рано или късно, когато законородените му братя дойдат в Бъкип, ще предизвика проблеми. Особено ако си е създал приятели сред благородниците тук.
Сенч кимна.
— Той е много чаровен. Харесва му да е с хора. Обича да е край тях и те го харесват. Бързо става прекалено видим, за да е добър шпионин. И не притежава… онова, което имаме ние и което ни прави способни да убиваме.
Пое дъх, сякаш се канеше да продължи, но само въздъхна. Замълчахме умислени. Чудех се дали тази способност е нещо, което двамата имахме, или пък и на двама ни нещо ни липсваше и затова можехме да правим онези неща, които бяхме правили. Тишината беше неловка. Но не споделяхме угризение. Не съм сигурен дали съществува дума за онова, което изпитвахме.