Нова услуга се беше оформила като въпрос.
— Избери тези, които смяташ за най-интересни. Ще ги взема във Върбов лес.
Той се намръщи.
— Не би ли могъл да идваш тук да работиш над тях? Една седмица всеки месец? Не съм склонен да ги пращам извън замък Бъкип.
— Сенч, имам жена, дете и имение, за които да се грижа. Не мога да си прекарвам времето в миткане напред-назад до Бъкип.
— Стълбовете Умение ще направят „миткането“ ти въпрос на няколко мига.
— Няма да го правя, и знаеш защо.
— Знам, че преди години, въпреки всички съвети, използва стълбовете многократно за много кратък период. Не говоря да идваш и да си ходиш всеки ден. Предполагам, че би могъл да идваш веднъж месечно, да вземеш няколко свитъка и да оставиш каквото си превел. Според това, което съм чел, е имало вестоносци на Умението, които са използвали стълбовете поне толкова често, а вероятно и по-често.
— Не — заявих категорично.
Той кривна глава.
— Тогава защо двамата с Моли не дойдете да живеете в Бъкип и да вземете и бебето? Съвсем лесно е да ви намерим кадърен управител за Върбов лес. А Пчеличка ще има всичките предимства, за които говорихме. Би могъл да ми помагаш с преводите и с други задачи, да опознаеш младия Лант, и съм сигурен, че Моли ще се радва да вижда Копривка по-често и…
— Не — повторих. Нямах никакво желание да поемам „другите задачи“, които можеше да ми прехвърли отново. Нито да вижда странното ми дете. — Щастлив съм там, където съм, Сенч. Живея в мир и смятам да остане така.
Той въздъхна.
— Е, добре. — Изведнъж ми се стори състарен. Добави сприхаво: — Не е останал никой, с когото да мога да говоря така свободно, както с теб. Подозирам, че сме умираща порода.
— Подозирам, че си прав — съгласих се и премълчах, че това може би е хубаво.
И така прекъснахме спора. Мисля, че Сенч най-сетне прие, че съм се отдръпнал от дворцовата политика в Бъкип. Щях да идвам при спешна необходимост, но никога повече нямаше да живея в замъка и да участвам във вътрешните му съвети. Розмарин трябваше да влезе в тази роля, а зад нея трябваше да дойде който чирак си изберат. Нямаше да е Фицбдителен. Зачудих се дали момчето ще е разочаровано, или облекчено.
През следващите месеци едновременно се опасявах и очаквах Сенч да се опита отново да ме върне. Не го направи. Доставяха ми свитъци за превод, а работата ми се взимаше и носеше пет или шест пъти в годината. На два пъти куриерите му бяха калфи, обучаващи се в Умението, които идваха и си отиваха през стълбовете. Не му позволих да ме провокира. Втория път, когато стана това, се постарах Копривка да го узнае. Тя си замълча, но след това вестоносците идваха на коне.
Макар Копривка често да докосваше ума ми, както и Предан на няколко пъти, Сенч, изглежда, бе решил да ме остави на мира. Понякога се чудех дали съм разочарован, или облекчен, че най-сетне съм се отървал от по-тъмната страна на политиката на Пророците.
9.
Детство
Оказа се точно така, както се опасявах за младия Лант. Той е напълно неподходящ за тиха работа. Когато първия път му казах, че ще приключа с чирачеството му и ще му намеря по-подходящ пост, бях неподготвен за стряскащото му притеснение. Той помоли двама ни с Розмарин да му дадем втори шанс. Въпреки оправданите си съмнения аз се съгласих. Трябва да стана по-коравосърдечен и разумен, защото това не беше добрина, разбира се. Продължихме да го обучаваме във физическите умения и съпътстващите ги знания. Той е много ловък с ръцете и схватлив, но не помни добре правилата, които човек трябва да усвои, за да ги използва мигновено. Все пак, признавам, бях се надявал момчето да тръгне по стъпките ми.
Розмарин все още вярваше в него и предложи да му дадем изпитание. Възложих му кражба и той успя. Розмарин предложи малко отравяне. Жертвата му щеше да е един обикновен страж. Казахме му, че е взимал подкупи и активно шпионира в полза на един халкидски благородник. Въпреки това цели три дни и при изобилие от възможности Лант не можа да изпълни задачата. Върна се при нас засрамен и обезверен. Просто не можеше да се насили да отнеме човешки живот. Въздържах се да му кажа, че „отровата“ беше само ситно смляна подправка, която изобщо нямаше да навреди на човека. Радвам се, че изпитанието му всъщност не беше заплаха за никого.