Ново мърморене, този път по-високо и с повече молба в него.
— Зелено — казах ѝ. Вдигнах шишенцето с мастило и ѝ го показах. — Листата ще са в това зелено по краищата. И ще смеся зеленото с жълто за средата, и зелено и черно за жилките на листата.
Малката ръка зашари по ъгъла на страницата. Пръстите ѝ я хванаха и я дръпнаха.
— Внимателно! — предупредих я и чух нов порой от бълбукащо, умолително мърморене.
— Фиц — нежно ме укори Моли. — Тя те моли за хартия. И перо и мастило.
Извърнах глава към Моли. Тя ме гледаше втренчено. Повдигна вежди, че може да съм толкова глупав или толкова неразумен. Щастливата утвърдителна нотка в бъбренето на Пчеличка сякаш потвърди, че е права. Погледнах я отгоре. Тя вдигна личице и погледна покрай мен, но не се отдръпна.
— Хартия — казах и без колебание взех един лист. — Перо. — Беше това, което току-що бях наострил. — И мастило. — Плъзнах по масата шишенце черно мастило. Поставих листа и перото на края на масата. Пчеличка постоя мълчаливо за миг. Устните ѝ се задвижиха, а след това тя посочи с пръстче и ми изчурулика.
— Цветно мастило — уточни Моли и Пчеличка завъртя раменца от радост. Предадох се.
— Е, значи трябва да си го разделим — казах.
Преместих стол в другия край на масата, нагласих възглавница на него и поставих приборите на Пчеличка така, че да може да ги достига. Изненада ме с пъргавината, с която се покатери на този трон.
— Топваш само наострения край на перото в мастилницата… — започнах. И спрях. Бях престанал да съществувам в света на Пчеличка. Цялото ѝ внимание беше съсредоточено върху перото, което натопи внимателно в мастилото и след това го вдигна над листа. Замръзнах, докато я гледах. Явно ме беше наблюдавала от доста време. Бях очаквал да натопи перото и да зацапа страницата с мастилото. Но малката ѝ ръка се движеше точно.
Усилието ѝ не мина без петна и капки. Никой не използва перо безупречно още първия път. Но образът, който се появи на страницата, бе нарисуван подробно и сложно. Тя дръпна мълчаливо изтривалката ми за пера и почисти перото. Духна над черното мастило, за да го изсуши, след това придърпа мастилниците с жълто и оранжево. Наблюдавах я с удивено мълчание и едва усетих приближаването на Моли. Пчела, точно в мащаба на жива, изникна от перото върху хартията. Последва миг, в който Пчеличка въздъхна от задоволство все едно е изяла най-прекрасното ястие, и се отдръпна от творбата си. Огледах я, без да се доближавам до нея — нежните антенки, прозрачните крилца и ярките ивици жълто, преливащи в оранжево.
— Това е името ѝ, нали? — казах тихо на Моли.
Пчеличка ми хвърли един от редките, изпълнени с укор погледи и след това го плъзна настрани. Раздразнението ѝ беше явно. Придърпа листа, сякаш искаше да го защити от мен, след което се изгърби над него. Перото топна отново в черната мастилница и задраска усърдно по страницата. Погледнах Моли, на чието лице се бе изписала горда, но и някак потайна усмивка. Наблюдавах с усилващо се напрежение, докато Пчеличка се отдръпна от страницата. Там, с грижливи букви като почерка на Моли, беше изписано „Пчеличка“.
Не усетих кога съм зяпнал, докато Моли не ми затвори устата. В очите ми бликнаха сълзи.
— Тя може да пише?!
— Да.
Поех си дъх и грижливо прикрих възбудата си.
— Но само името си. Разбира ли, че това са букви? Че означават нещо?
Моли изсумтя отегчено.
— Естествено, че разбира. Фиц, мислиш ли, че ще занемаря образованието ѝ, както беше с мен? Тя чете заедно с мен. Тъй че знае буквите. Но това е първият път, когато взема перо и пише. — Усмивката ѝ потрепери. — Всъщност съм изненадана почти колкото теб, че виждам да го прави. Да познаваш буквите е съвсем различно от това да ги пишеш. Честно, аз не се справих толкова добре като нея първия път, когато се опитах да пиша.
Пчеличка вече не ни обръщаше внимание; изпод перото ѝ започна да изниква виеща се лоза орлови нокти.
Онази вечер не писах повече. Отстъпих всичките си мастила и най-добрите си пера на малката си дъщеря и ѝ позволих да запълва страница след страница от най-добрата ми хартия с картинки на цветя, билки, пеперуди и насекоми. На мен щеше да ми е нужно съсредоточено да огледам живото растение, за да го нарисувам добре. Тя го извличаше от паметта си и го изобразяваше на хартията.
Легнах си удивен. Изобщо не бях убеден, че Пчеличка разбира понятията за букви, писане или четене. Това, което бях видял, беше, че някой може да дублира на хартия каквото е видял, макар и да не разполага с модела пред себе си. Напомни ми за Шишко, човек изумително силен в Умението, въпреки че не можеше напълно да схване това, което прави, когато го използва.