Страхът също не беше в природата му. Дошъл е при мен, като е знаел, че доста бързо мога да взема пистолет и да го използвам също така скоро, но е имал своя опит срещу моя и е разчитал на себе си.
Но е бил тъп кучи син, защото е убил не когото трябва. А ако не е толкова тъп, ще научи това и ще се върне, за да направи нов опит с мен.
И този път ще разполагам с малко отмъщение и за себе си.
Някой, който беше много добър, бе влязъл в моята кантора. Беше отключил с шперц и стаята бе щателно претърсена. Чекмеджетата на бюрото бяха оставени отворени и само долните бяха затворени. И двете врати на шкафа зееха, а всички вътрешни чекмеджета бяха извадени и оставени на пода. Не е било тършуване, а бързо претърсване за нещо достатъчно голямо, за да се види лесно.
Върнах всичко на мястото му както си беше, без да ме е грижа, че ще унищожа отпечатъците. Всеки, който е имал акъл да дойде с шперц, ще го е имал и за да си сложи ръкавици.
Трябваше да позвъня пет пъти, докато успея да открия Пийти Бенсън в Старата английска кръчма на Трето Авеню. Откакто бе получил специално назначение по един случай на серийни убийства в Лондон, всяка неделя ядеше мусака с картофено пюре. Беше сам, остатъците от вечерята му бяха бутнати настрана, а той довършваше вестника си с халба бира в ръка.
— Ето, че се появяваш — възкликна. — Прочете ли вестника?
— Аха.
— Кой се занимава с историята? Тук получихме само официалните изявления.
— Има луд на свобода, Пийти. Този го обработват хладнокръвно.
— Глупости. Каква е работата? Казват, че Велда е цапардосана и в кабинета ти е станало убийство.
— Така е. Дявол да го вземе, отидох там, когато вече беше късно.
— Хайде, не ми пробутвай тая безсмислица. Едно шантаво убийство не е толкова важно, но когато е в твоята кантора става важно.
— Знам само, че някакъв откачен е излязъл на дъжда, дошъл е обзет от безумна лудост заради нещо, което си е въобразил, че съм извършил, и си го е изкарал на момче, което се е случило в кабинета ми в лош момент. Свършил е мръсната си работа и си е отишъл незабелязан.
— Прилича на чиреп.
— Така е, но е единственият чиреп, който намерих.
Той ми отправи крива усмивка и си прибра вестника.
— Значи какво искаш от мен?
— Какво се знае за Кандейси Еймъри?
— О, колко си разнолик, старче! — Вдигна глинената си халба и завъртя бирата в нея. — Искаш ли една? — преди да му отговоря махна на келнера и му показа, че желае още две. — Какво мнение искаш: лично или професионално?
— Започни с професионален преглед.
— Високообразована, интелигентна, умна, мислеща — много ли ти става?
— Всичко е ясно.
— Рязка, подла като змия и щом въпросът опре до победи въобще няма съвест. Прекрасно използва всички преимущества на това, че е жена и в бронята й май няма пукнатини. Има могъщи приятели, защото е дяволски добре, върши си работата и всички политически врагове, които са се опитвали да я притиснат, се чудеха какво ги е сполетяло.
— Страхотно — казах кисело.
— Има готин задник, нали?
— Видях я само отпред.
— И оттам е доста добре — Пийти се изкиска. — Защо е разследването?
— Тя излиза от сянката.
Келнерът остави халбите на масата с дръжки, обърнати наопаки. Завъртях моята и изплисках малко бира върху ръкава си.
Пийти дръпна от своята бира и избърса пяната от устата си.
— Не е неочаквано. Тази дама чакаше шанса си. Както схващам, тя е в тази работа с теб?
— Задава въпроси.
Той отново отпи от бирата си.
— Удивително — погледна ме през масата с изучаваш поглед. — Имаме нещо едро пред нас, както ми се струва.
— Откъде идва тя, Пийти?
— Е, никой не разследва подробно политически ангажименти от този род. Институцията на областния прокурор държи много адвокати, в това число и жени. Но тази е малко специална. След завършването си е прекарала една година във ФБР, работила е частно и законно във Вашингтон, после се е върнала в Ню Йорк. Лесно е да се разбере, защо областната прокуратура я е взела.
— Много ли я харесват?
— Не мога да разбера, Майк. Вероятно да, но не знам как. Много перковци я ухажват, но май не ги търпи дълго. Още не е омъжена. Има чудесно жилище близо до ООН — вдигна халбата си и изпи бирата без да спре. Оригна се и попита: — Имаш някакви планове за дамата ли?
Направих същото с моята бира, но без да се оригвам.
— Хич — казах аз. — Просто е по-добре да знаеш какво да очакваш.