— Как уреди това?
— Ако те парафразирам, стари момко — отговорих аз, — това е едно от нещата, които знам как да правя.
Не му казах само, че знаех как тя седи и чака да й се обадя, още откакто устрои онова шоу с циците си.
Ирландецът, който държеше заведението, сърдечно ме поздрави, запази ми маса в дъното и ми поднесе бира на бара, докато чаках. Бях отишъл рано, защото знаех, че и тя ще подрани. Всеки, който иска президентството, трябва да идва рано.
Тя се усмихна, когато се появи на вратата, и аз казах:
— Добър вечер, мис Еймъри.
— Здравейте, мистър. Хамър. Навреме ли идвам?
— Точно на секундата. Искате ли питие на бара или да отидем направо на масата?
— О, нека отидем на масата. Денят беше тежък. Предпочитам да седна.
Посочих с ръка площадката в дъното и я оставих да следва келнера. Заведението беше от добра ирландска класа с великолепно осолено говеждо и типични нюйоркски клиенти. Не беше от върховите и елитът избираше други места, където да гледа и да го гледат, и от скришните й движения разбрах, че Кандейси Еймъри го поставя в отделна ниша, като с това добавя нов щрих към характеристиката ми.
Когато седнахме, рекох:
— Добър адрес е.
Озадачена, тя ме погледна с цигара, която почти бе изминала пътя до устните й.
— Какво?
— Нищо — посочих цигарата между пръстите й. — Защо пушите?
— Предполагам, че по навик — отново изглеждаше объркана.
— Уста като вашата няма нужда от цигара в нея.
Езикът й излетя навън и облиза устните й.
— О! А от какво има нужда, мистър Хамър? Леко й се усмихнах и лицето й почервеня. Изкарах я от релсите чудесно и лесно.
— Какво ще кажете за топъл сандвич със солено говеждо?
За около минута малко от скрежа на Ледената лейди се беше разтопил, но объркването трая съвсем кратко. Поне първите точки бяха за мен. Тя остави цигарата.
Много неща могат да се кажат на една маса по време на вечеря. Самият факт на яденето ви дава време да мислите, да планирате, да опитвате. Всеки от нас имаше своите причини да е тук и всички оръжия бяха извадени на открито.
Дамата хладнокръвно съзнаваше как роклята й подчертава извивката на гърдите й, като показва толкова много, но и ти дава да разбереш, че има още толкова много за показване. Когато бе изминавала пътя към масата, отмахвайки палтото от раменете си, тя ясно съзнаваше, че я гледат, че поглъщат котешката й грация и остро се задъхват с ритъма на походката й. Сега целият й арсенал бе съсредоточен върху мен и бях доволен, че имам зад гърба си достатъчно години, които не ми позволяваха да бъда заслепен като някой аматьор.
— Кажете ми, мистър Хамър…
— Майк.
— Тогава ме наричайте Кандейси.
— И никога Кенди?
— Не, никога. И съм Кандейси само в обществото.
— Не би било подходящо на заседание на колегията?
Тя се усмихна.
— Нито в съдебната зала.
— Какво искахте да ви кажа? — попитах аз.
— Какви са мотивите ви да ме поканите на вечеря.
Взех си ново парченце от соленото месо.
— Да ви накарам да се разкриете и да ми кажете какво става. Нашето момче Пента предизвиква известно твърде високо внимание.
— Заслужено.
— Брадли не спомена името на убития агент.
— Естествено.
— Знаете ли го? Тя поклати глава.
— Нито пък искам да го знам. Мъртвите са… мъртви. Живите могат да се заставят да говорят и да бъдат изправени на свидетелското място. Сега търсим многократен убиец, зверски убиец, който трябва да бъде спрян, преди да се е добрал до някой друг.
— И наистина ли само това искахте да знаете от самото начало, Кандейси?
Този път изражението й премина през серия фази, преди да се установи на предизвикателно вторачване.
— А какво друго? — попита тя преднамерено.
— Как така не съм изплашен до смърт да се мотая наоколо сам, като знам, че Пента ме търси? Ако търси мен изобщо.
— Вие ме удивлявате, Майк. Защо да не сте вие?
— Изведнъж пак съм нащрек. Не ми се ще отново да ме нападнат на улицата. Нито пък ми харесва да бъда мишена, така че първият глупак, който се опита да ме нацели, ще получи парче метал в задника. Или някъде другаде.
— Другаде звучи по-добре — този път тя се залови със сандвича си.
— Кажете ми нещо, Кандейси: не сте ли неспокойна поради начина, по който се извършва всичко това? — тя продължи да яде, като очакваше обяснение. — Всички говорят с мен, канят ме на открити заседания, като привидно ми дават подробна информация… Изобщо правят всичко, което е директно нарушение на практиката за изпълнение на законите.
— Не непременно. Към свидетелите могат да се отнасят… приятелски.
— Отново, с извинение, лайна. Дяволски добре знаете, че аз съм нищо досега. Само невинен случаен свидетел на едно убийство, жертва на улично нападение и заподозрян в нещо неопределено, благодарение на всичко това. Но аз съм и нещо друго, лейди. Човек с репутация, която трябва да се поддържа. Аз съм проклет ловец на глави и имам чувството, че всички вие стоите и чакате кой ще направи първата крачка с надежда да опростя вашия случай с моя четирийсет и пет калибров пистолет, опрян в носа на Пента.