Погледнах назад и внезапно изпитах онова усещане, че вече съм бил тук и друг път.
Ледената лейди бе пуснала роклята си смачкана на земята в меки гънки и под нея нямаше нищо. Беше по-скоро гола, отколкото съблечена, съвсем не заледена, а топла и хубава, и толкова жива, че можех да видя нежните движения на диханието й. Твърде жива. Зърната на гърдите й бяха гордо вирнати.
Тя ми се усмихна. Отвърнах й с усмивка и отворих вратата.
Дежурната сестра в болницата се радваше да поговори с някого, дори посред нощ. Велда още беше под въздействието на успокоителните, но решително се подобряваше. Докторите я бяха посещавали два пъти този ден и били доволни от оправянето й. Да, офицер от полицията е още пред вратата и не, не са напускали. Офицерите се сменят през равни интервали. Благодарих й, затворих и позвъних на Пийти Бенсън в апартамента му.
Както и очаквах, той пиеше бира пред телевизора и когато позна гласа ми, попита:
— Как прекарахте?
— Като брат и сестра — отговорих аз.
— Да, обзалагам се. Какво искаш този път?
— Имаш ли някакви връзки в Англия?
— Ей, Англия е голяма страна.
— Манчестър, Англия.
— Е, има един спортен журналист от Манчестър Гардиън, с когото се запознах веднъж на един футболен мач. Не като нашия футбол, а нещо като…
— Знам какво имаш предвид — прекъснах го нетърпеливо. Ако не го направляваш, Пийти ще се навре във всеки шантав ъгъл. — Как да се свържа с него?
— Имаш ли молив?
— Разбира се.
— Ще ти дам телефона му — той зашумоли с листата на указателя си и ми каза номера. — Мисля, че сме с пет часа пред тях. Обади му се малко по-късно и може да го свариш.
— Окей. Ще използвам твоето име.
— Хубаво. Не вярвам, че ще пожелаеш да ми кажеш за какво е всичко това.
— По-късно — обещах аз.
Ръсел Грейвс си беше там и му бе „много приятно“ да говори с някого от колониите. Всъщност, фактически за него това било първото обаждане от „отвъд океана“, както се изрази той. За него Пийти беше нещо като героична фигура, американски криминален репортер с дебела сметка за разходи, аташиран към наистина вълнуващи случаи. Когато му казах, че съм истински американски частен детектив, който работи с Пийти и се нуждае от презокеанска връзка, той така се ентусиазира, та помислих, че ще напълни гащите. Увери се дали знам, че е само спортен журналист, но аз го успокоих, че престъпленията са навсякъде, дори в спорта, така че това не би трябвало да го спира.
— Добре тогава, мистър Хамър, какво искате да направя?
— Преди известно време един американец е бил убит в околностите на Манчестър. Не знам името му и не мога да го опиша, но е бил федерален агент, който е работел там.
— Звучи ужасно неопределено, мистър Хамър.
— Възможно е, но убийствата във вашата страна не са чак толкова чести.
— Времената малко се промениха, сър.
— Давам си сметка за това. Но в случая става дума за убит. Ако е станало в околностите, все някой ще знае за него. Има и още нещо… Убийството може да е било шантаво.
— Шантаво?
— Не чисто убийство. Може да е имало нещо доста отвратително около него. Разбирате ли какво искам да кажа?
— Да, струва ми се, че разбирам — отговори той.
— Освен това — продължих, — има вероятност нашето и вашето правителства да потулват тази работа, но търсим убиец, който нанася удари там и тук, и вероятно ще опита и някъде другаде. Затова ви предлагам да потърсите извън обикновените канали за убийствата там.
— Има ли начин да напиша статия за това? Сигурен съм, че редакторът ми ще погледне благосклонно…
— Гарантирано, Ръсел. Вие с Пийти можете да я напишете заедно, ако излезе нещо.
Това му стигаше. Дадох му домашния и служебния си телефони, казах му да говори само лично с мен и ако може да ми изпрати някакви материали, ще му доставя билети за следващия път, когато нашите професионални отбори ще играят предсезонен мач на британски стадион.
Когато затворих, взех студена бира от хладилника, изпих я на две дълги глътки, както биха казали англичаните, и си легнах.
5
Паркирах колата си на половин пряка надолу от „Автомобили Смайли“, излязох и се огледах. В долен Манхатън има много места като това, със стари здания, които се рушат поради липса на поддържане, подслонили западнали магазини, които продаваха старомодни или излишни стоки. Миризмата на гума идваше от един вулканизатор, който бе отворил рано. Пред вратата му двама мъже разтоварваха кашони от един пикап.
На едно магазинче имаше знак на фирма за инструменти, но изглеждаше напълно изоставено. Имаше стъкларски магазин, който изглеждаше стабилен и друг гараж, специализиран по настройване и поправки, който тъкмо отваряше. Няколко други магазини изглеждаха затворени завинаги.