— Губи ли понякога?
— Смайли откачения? Никога. Той е голяма клечка, която никога не губи.
Довърших ои сандвича, платих й точно плюс долар бакшиш и поясних:
— Само за да не си помислиш, че и аз съм откачен.
Още около час обикалях из квартала на Смайли и говорех с хората, които работеха там. Изглежда никой от тях не даваше пет пари за Смайли. Получаваше понякога някакви случайни поръчки в работилницата си, но нищо, което би донесло много пари. Хиподрумите само държаха Смайли на стъпка по-високо от другите.
Един от хората даже не вярваше в това.
— Лайна, човече, ходи на състезания дори когато няма такива. Обича да се нрави, че взема самолет за някъде, но ядец, фалирал е преди да тръгне. А се връща с пачка пари.
— Значи ходи в Бюрото за залагания.
— Майтапиш ли се? Смайли да ходи в Бюрото за залагания? При някой букмейкър най-много, но не и в бюрото.
— Сигурно има голям късмет — предположих аз.
— Дръжки. Знаеш ли какво смятам? Че е забъркан вътре с някого. Хора, които се въртят наоколо и му казват на кого да заложи.
— Че откъде смяташ може да има такова влияние?
След като обмисли това, той кимна.
— Ъхъ. Значи си е мошеник. Значи получава пари от някъде — той плю на земята и се върна към работата си.
Нямаше какво повече да гледам. Когато дойде утрешният ден, ще отида при Смайли и ще си поговорим. Него исках да видя.
Бърк Рийди свърши с пациентите си, изми се и влезе в кабинета. Седна и разтри лице с ръцете си.
— Искаш ли да пийнеш? Поклатих глава.
— Сега не.
Той отвори долното чекмедже, намери минибутилка със скоч и наля в една чаша. Вдигна го към мен с думите: „Сувенир от авиолиниите“, изгълта го и избърса устни.
— Велда бързо се оправя, както знаеш.
— Казаха ми, когато се обадих. Кога ще може да говори свободно?
— Ако не се престараваш, може всеки момент. Лицето й ще бъде ужасно още някоя седмица, но ще се нормализира. Ударът, който е получила, е бил толкова силен, че искаме да се уверим, че няма трайно увреждане.
— Какво би могло да е то?
— Ами, например, възможна загуба на паметта. Досега няма такива признаци. Кога ще отидеш при нея?
— Тази вечер.
— Добре. Ще се радва да те види — той се усмихна и добави: — Знаеш, разбира се, че е влюбена в теб.
— Работим заедно от доста време — отвърнах аз.
— Зарежете работата и се оженете. Човече, от дърветата не виждаш гората. Тази жена си заслужава.
— В моята работа факторът продължителност е доста скапан, докторе. Той създава бизнеса, но съсипва браковете.
Смених темата и му подадох счупената частична протеза от гаража. Взе я, разгледа я от всички страни и попита:
— Какво се очаква да кажа по това?
— Какви са шансовете да се намери притежателят?
— Разбирам, че имаш предвид чрез полицията?
— Точно така.
— Ами, те пращат зъбни рентгенови снимки, снимки на протезите и медицинските картони на пациентите по цялата страна. Не знам какъв процент на точна идентификация се получава в резултат на работата на техниците, които я извършват, но знам, че е имало многобройни успехи — протегна се и пусна протезата в ръката ми. — Толкова малко парче няма да е лесно да се определи. Пречката е в голямата му простота.
— По дяволите — възкликнах.
— Полицията е добре оборудвана, Майк. Модерната им технология е страхотна.
— Така е, когато може да се концентрира.
— Можеш ли някак да стесниш периметъра? Отправих му мила усмивка.
— Момко Бърк, ти си адски умен медик — подхвърлих протезата във въздуха, улових я и я пуснах в джоба си.
Бърк бръкна в чекмеджето и извади малко пликче за хапчета.
— Нека сме акуратни с това нещо.
Той ме гледаше, докато я пъхах вътре и залепях пликчето. После отново я прибрах. Благодарих му за труда, излязох на улицата и махнах на минаващо такси.
Пат въртеше зъба между пръстите си, после го остави на бюрото.
— Идваш с най-проклетото нещо, Майк.
— Твоите момчета не са измели добре гаража.
— Може би ако беше дошъл право тук оная нощ, момчетата нямаше да са толкова небрежни.
Кимнах. Тук беше прав.
— Все пак какво се очаква от мен да направя с това? И не ми казвай, че трябва да намеря собственика. Нямаме работа с труп или изчезнало лице, така че от какъв зор? Има може би милиони такива частични протези…
— Задръж, Пат — прекъснах го. — Провери само два източника за тези. Провери зъболекарските картони на ФБР и ЦРУ.
— Ти откачил ли си! — избухна Пат. — Мислиш, че нашите момчета могат да извъртят такъв номер?
— Защо не?