— Високо ценя това, мадам. Благодаря ви.
Разговорът свърши. Изглежда, гласът не беше на човек, когото познавах, но в тази епоха на електронната технология експертите можеха да снемат гласова характеристика от тази лента, която би направила идентификацията толкова сигурна, колкото ако бе оставил отпечатъци от пръстите си. Пренавих лентата, извадих я от гнездото, сложих я в пластмасов плик и я пуснах в джоба си. Взех нова касета от чекмеджето и я поставих в апарата.
Когато затварях капака, пръстите ми замръзнаха на пластмасата. Нямаше начин Велда да е оставила телефонния секретар без лента в него. Тя би поставила нова дори преди да е пъхнала старата в архива.
Кучият син е идвал отново. Представил си е малката възможност да са го записали, извършил е висококвалифицираната работа по отварянето на ключалките и претърсването на мястото по начин, по който би могъл да го направи истински предприемчив репортер. Но вече е намерил това, за което е идвал… Лентата от телефонния секретар.
Много лошо, наивнико, мислех си, много лошо.
Явно не беше опитен в канцеларските работи. По му е минало през ума, че Велда би могла да картотекира записаното му обаждане и да пъхне нова касета преди неговото идване. Но това означава, че изобщо не познава нивото на Велдината чувствителност. Брюс Луисън трици! Тя е разбрала, че името е фалшиво и ми го е отбелязала с червено флагче в една странична папка.
Излязох от таксито пред задния вход на блока, в който е апартаментът ми и слязох надолу покрай гаражите по наклонената пътека. Взех резервния асансьор до моя етаж, излязох в дъното на коридора, откъдето добре виждах цялото пространство, след това отидох до вратата си. Тресчицата, която бях пъхнал между вратата и рамката беше на мястото си — значи никой не се бе опитвал да влезе насила.
Съобщаваха късните новини. Налях си питие, седнах пред телевизора и загледах как всички правеха по нещо отгоре-отгоре, за да изложат града разголен. Местната политика все още беше мръсотия, но кметът даде своя забавен принос и направи от нея виц. Имаше улично убийство, катастрофа с много коли по магистралата в Ийст Сайд и пожар в евтините жилища на Сто и дванайста улица. Почти същото като в новините снощи.
Когато добавях лед в чашата си, телефонът иззвъня и се обадих. Глас като от камера за ехо е английски акцент попита:
— Мистър Хамър, вие ли сте?
— Ръсел?
— Да, точно така. Той се обажда. Имам новини за вас.
— Чудесно.
— Трябва да кажа, че беше малък удар, знаете ли. От властите беше много трудно да се получи някаква информация, освен че случаят още се разследва. Хората тук знаеха, че е убит американец, но не знаеха защо. Страховит е начинът, по който е умрял. Оръдието на убийството му е нож в гърлото, но пръстите, на дясната му ръка са били отрязани.
— Пресата разнесла ли е това?
— Страхувам се, че не, старче. Единственият тук, който знае за случая, е човекът, намерил трупа. Никак не беше лесно да го накарам да заговори. Полицейският специално му е забранил да споменава за тона пред когото и да било.
— Как тогава успяхте?
— Много просто, мистър Хамър. Предложих му двайсет и пет лири и обет да мълча.
— Ръсел — казах аз, — справихте се прекрасно. Ще ви изпратя чек по сегашния обменен курс.
— Не забравяйте билетите за мача и статията.
— Имате ги, приятелю.
Затворих и отново седнах с питието си. Сега Пента си имаше фирмен знак. Обичаше да отсича пръсти. Отрязал е пет на агента в Англия и десет на горкия глупак в моя офис. Броят като че ли имаше значение. И имаше шанс Пента да е оставил марката си и по други места. Винаги съществува образец на осакатяванията, винаги има причина за тях. Големите, които попадат в новините, обикновено имат сексуални обертонове, като най-често обекти за ножовете на побърканите стават гърди и кореми или кастрация на мъжете, та и до жертвоприношения на животни или понякога на хора. Луди. Те всички са луди… Но всеки от тях е имал причина да полудее.
Пента. Имаше ли това отношение към „пет“? Пет пръста? Но от ръцете на Ди Сика бяха отрязани десет.
Добре, налудничаво е, но точно то ще сложи крак на Пента. Допих си чашата, взех душ и си легнах. Навих будилника за шест и нагласих стрелката.
В седем и половина паркирах на две преки надолу от „Автомобили Смайли“ и се върнах по противоположната страна на улицата. Пред вулканизатора беше паркиран самотен камион, натоварен със стари автомобилни гуми, а шофьорът бе заспал на волана. Стар фургон прогърмя и зави горе зад ъгъла и това беше целият трафик. Като че ли никой не бързаше да започне рано работа.