— Дай ми цялото разписание на деня си, Майк. Започни със ставането си тази сутрин и ще проверя всичко, докато е прясно.
— Виж какво… Когато Велда дойде на себе си… — видях израза на лицето на Пат и кимнах. Стомахът ми беше станал на възел и исках само да глътна малко чист, студен въздух. — Станах в седем. Взех душ, облякох се и отидох в магазинчето за кифли, взех вестника, върнах се в апартамента, ядох, прочетох новините и тръгнах на гимнастика.
— Къде?
— В салона на Бинг. Знаеш къде е. Пристигнах там в девет и половина, занимавах се повече от час в една зала, взех душ и излязох в единайсет и половина. Бинг лично може да потвърди това. До кантората ми е двайсет минути пеша, а по пътя срещнах двама познати. Единият беше Бил Шийн, ченгето-бияч, а другият — Манюъл Флорио, собственикът на бар „Помпели“ на Шесто Авеню. Вървяхме заедно известно време, после се разделихме. Дойдох в кантората няколко минути преди дванайсет и влязох в… това — посочих с ръка стаята. — Бърки Рийди ще ти даде медицинския си отчет за Велда, а медицинската експертиза ще може да установи часа на смъртта доста точно, така че не ме замесвай със заподозрените.
Пат свърши с писането, откъсна лист от бележника си и го затвори. Повика един от детективите, подаде му листа и му каза да провери всички детайли на моя разказ.
— Нека се придържаме стриктно към системата, момко. Погледни истината в очите, ти не си сред любимите й.
Медицинският експерт беше нисък бъчвоподобен човек със светлосини очи, настръхнали от любопитство. Всяка дреболийка беше съществен пункт и когато свърши с физическата страна на изследването отстъпи назад и бавно обиколи трупа, сякаш извършваше психологически анализ на престъплението. Пат не се опита да го прекъсне. Това беше времето на медицинската експертиза и каквото и да видеше при своето изследване сега, щеше да бъде ценно, защото тялото никога вече нямаше да бъде огледано в това положение. Два пъти той се връща, за да разгледа критично настолния шиш в челото на мъртвеца, след това направи доволна гримаса и с щракване затвори чантата си. Пат попита:
— Какво мислиш?
— За времето?
— Да, да кажем.
Медицинският експерт погледна часовника си.
— Бих казал, че е убит между десет и единайсет часа. Положително не след единайсет. Ще кажа по-точно след аутопсията. Идентифициран ли е?
— Не още — каза Пат.
— Интересна смърт. Тези лицеви и гръдни разрези са направени с изключително остър инструмент с късо острие.
— Джобно ножче? — попитах го аз.
— Да, възможно е. Някои хора носят такива неща.
— Някаква медицинска причина за разрезите?
— Искате да правя предположения?
— Разбира се — потвърди Пат.
— Направени са, за да изплашат жертвата. Смайващо е какво може да направи с психиката на човека видът на острие, което разкъсва собственото му тяло. Тези рани са прекалено дълбоки, за да ги нарека повърхностни, но не достатъчно дълбоки, за да бъдат фатални.
— И това ни довежда до ръцете.
— Едно твърде необикновено обезобразяване — неговите ярки сини очи погледнаха двама ни, после се спряха на Пат. — Виждал ли си нещо такова досега? — Пат поклати глава. — Спомням си, че някъде съм чувал за подобно нещо. Ще направя малко разследване по въпроса, когато се върна в кабинета си. Откровено казано, мисля, че е подписана стратагема.
— Какво?
— Нещо, което убиецът оставя, за да го запомнят с него.
— Това е доста сложен начин да си напишеш името — подхвърлих.
— Съгласен съм — каза медицинският експерт, — но пък никога няма да го забравите. Ала този, на когото е искал да направи впечатление, е самата жертва. Вижте, нека ви покажа как го е направил.
Взе ръката на мъртвеца, вдървена след смъртта, като я насили да опъне показалеца и остави другите кокалчета да се свият надолу към бюрото. Там, където свършваше пръстът, се виждаше драскотина от острието по дървото.
— Представете си какво е да си длъжен да гледаш как ти режат всеки пръст точно на кокалчето, и да не можеш даже да извикаш за облекчение! Болката трябва да е невероятна, но дори и тя не може да бъде толкова ужасна, колкото финалното забиване на шиша в главата му.
— Какво пазите за накрая, докторе? Медицинският експерт отправи към Пат всезнаеща усмивка.
— Искаш да знаеш как един възрастен човек се е оставил да бъде напълно обездвижен по този начин ли?
— Именно — отговори Пат.
Като обърна въртящия се стол така, че гърбът на жертвата се оказа срещу нас, медицинският експерт повдигна рошавата коса и отмести малко снопче над ухото.