Пат им каза да останат вън, докато разследването завърши напълно, забеляза ме и дойде при мен.
— Майк, каква е тая склонност да се навърташ край трупове? Ако се слушат оплакванията на областния прокурор, ти си една подвижна заплаха.
— Не съм убивал никого. Поне досега, във всеки случай.
— Има време, ще успееш, ще успееш. И това идва от устата на нашия изтъкнат областен прокурор. Кажи сега какво става?
Повторих му онова, което бях разказал на първото пристигнало ченге.
— И ти дойде тук по интуиция? Свих рамене.
— Имахме наблюдател пред къщата на Смайли миналата нощ. Не се е прибирал вкъщи.
— Ако е бил на кръчма, може да е пристигнал направо тук.
— Защо?
— Защото е било едно от ония алчни копелета, които си искат парите незабавно. Офисът му е така удобен за плащане, както и всяко друго място, а и времето е било подходящо.
Пристигнаха полицейските фотографи и влязоха вътре. Пат си погледна часовника и каза:
— Не мърдай оттук.
— Че къде мога да отида?
— Иди си поприказвай с ония клечки там — посъветва ме.
— Пат… Как така областният прокурор още не ти е дръпнал една кавга? Той обикновено обича да се пречка в краката.
— Мисля, че Айсберговата лейди го води на каишка — каза кисело Пат.
Не беше необходимо представяне. Бяхме се срещали с областния прокурор и ако някъде съществува враждебна ситуация, то тя беше между нас. Бе се издигнал от редовите и беше в институцията за пръв мандат. За него хора като мен бяха законодателна грешка и нямаха никаква работа в полицията. Беше от типовете, които не одобряваха използването на информатори, техниката на притискане или каквото и да било, което може да изложи един правен случай на някакъв вид съпротива.
Заговорих го:
— Ужасно начало на деня.
— На вас май ви идат отръки тези работи — подхвърли той. — Ще ви затрудни ли отново да разкажете подробностите?
Казах, че не и повторих всичко.
Той старателно си записа, като мислено класифицираше всяка подробност.
— Имате странно положение тук.
— По-добре да повярвате в него, съветнико. Аз съм водещ откривател на трупове, законен следовател и ако репортерите скоро пристигнат, източник на материал за една хубава статия.
Друга кола паркира насред улицата. Медицинският експерт излезе от нея и мина край мен. С развеселена усмивка подметна:
— Пак вие, а? Кимнах.
— Някои хора са страшни късметлии.
Кандейси отблизо следеше размяната на реплики и изчака докато медицинският експерт влезе вътре.
— Мисля, че има за какво да поговорим, мистър Хамър — този път не си послужи с малкото ми име.
— Сигурен съм, че има.
Пат ги повика с шефа й и ги въведе вътре. Бутна шапката си назад и избърса лице с ръката си.
— Мисля, че си схванал картината.
— Освен ако твоите хора не попаднат на нещо ДРУГО.
— Смайли не би водил отчет на такива работи, но някъде трябва да има писмени следи.
Уверих се, че никой не може да ме чуе и казах:
— Би могло да има и нещо по-добро. Той ме погледна с ъгъла на окото си.
— Например?
— Ако първият убиец, Пента, е човекът, който е уговарял срещата за да бъде сигурен, че ще съм в кабинета си, може да имам гласа му записан на лента.
— Къде е тя?
Извадих касетата от джоба си и му я подадох.
— Кой друг знае за нея?
— Само Велда.
Той пъхна касетата във вътрешния си джоб.
— Известно време ще пазя това в собствения си отдел.
От начина, по който го каза, разбрах, че нещо го е разсърдило. Преди да успея да го попитам какво, видях Джейсън Макинтайър да се промъква боязливо по отсрещната страна на улицата с широко отворени от любопитство очи, но действията му отразяваха нервност, която не можеше да скрие. Казах:
— Тук има човек, който може да разпознае тялото, Пат?
— Къде?
Показах Джейсън. Пат извика един патрулен и го накара да го доведе. Старецът почти припадна от страх, когато ченгето го хвана над лакътя, но дойде, въведоха го вътре и след минута излезе разтреперан с призрачно бяло лице. Но бе направил идентификацията. Наистина беше Ричард Смайли. Джейсън отиде до бордюра и се издрайфа.
Кандейси и шефът й влязоха заедно. Той изглеждаше с леко стъклени очи, но тя го приемаше направо в крачка. За миг погледна към мен, но два камиона, далечни телевизионни единици от две съперничещи си телевизии, идваха по улицата, рязко се отклониха и изсипаха екипите си с армейска прецизност. За секунда се насочиха към Кандейси, прехвърлиха се на шефа й, търсеха други важни лица, докато един оператор се мъчеше да проникне в зданието.
— Как ще наречеш този кадър когато си пред камерата, Пат?