— Както обикновено. Следствието продължава, имаме заподозрян, надяваме се скоро да го арестуваме.
— Мотиви?
— Вероятно грабеж засега ще свърши работа. Портфейлът му беше отворен, празен и лежеше в скута му. Смачкана десетдоларова банкнота се валяше на пода, сякаш убиецът я е изпуснал, като е вадел парите от портфейла.
— Мислиш ли, че ще хване дикиш?
— Няма причина да не хване. Тъкмо се е върнал от добър ден на хиподрума, бил е сам, някой е знаел, че е с пари и го е разплескал. Смайли може да се е показал малко ексцентричен като е дошъл в този ранен час, но винаги е бил такъв.
— Ако се хванат — рекох аз, — парата ще излезе след два-три дни.
— Но какво е твоето обяснение, Майк? Ухилих му се и той се намръщи.
— Задължението ми е да дам показания пред полицията. На предположения не играя.
Без да я видим, Кандейси се бе приближила до нас и се намеси:
— Но ако трябваше да предполагате, мистър Хамър, какво бихте казали?
Пат добави:
— Хайде, кажи й.
Протегнах се и оправих реверите на жакета й.
— Бих казал, че някой просто не е искал стария Смайли да е в състояние да разкаже за себе си и за своите хора — помълчах секунда и добавих:
— Това е чисто предположение.
— А вие, капитане? — попита тя.
— Мис Еймъри, предположенията са нещо, което никое ченге не прави гласно. Когато се съберат показанията, пристигнат докладите и съм ги анализирал, ще бъде дадено официално съобщение.
Тя ни отправи много пълен с предположения поглед и се оттегли.
— Майк, старо приятелче — рече Пат, — тая жена те гледа, сякаш иска да те хване за оная работа.
— Това е женски защитен механизъм за кариерата — отвърнах аз. — Топки.
— Тя и тях ще хване, ако не си отваряш очите — предупреди той.
— Искаш ли да стърча тук или не?
— Къде отиваш?
— Не се тревожи — отговорих. — Няма да напусна града.
6
Всяка сграда като че ли има по някой забравен ъгъл, който не става за нищо. Има места, дето така си и стоят — празни офиси без естествено осветление, чиито стени винаги се тресат от съседния асансьор. Те миришат на плесен и изглеждат мрачни, така че никой не иска да ги наеме. После идва някой, разглежда мястото и за него то става основна територия, защото означава спокойна самота, когато работата е главно умствена… и влиза във владение.
Почуках на вратата, отворих и поздравих Рей Уилсън.
— Знаеш ли, че никой в тази сграда не знае къде работиш? Всички ми казваха, че си някъде долу.
Той ми махна да вляза.
— Това е собствената ми лична тъмница — ритна един стол към мен. — Сядай. Настанявай се.
Седнах като оглеждах редиците с картотеки около себе си. В стаята се чуваше странно бръмчене, говореха приглушени гласове и на една маса отзад видях скенер. Рей контролираше повикванията на патрулните коли. До бюрото му имаше компютър последен модел и екранът му бе покрит с цифри. Вътре се намираха и други апарати, не нови, но явно годни за работата, която им се възлагаше.
Рей затръшна едно чекмедже и отиде до бюрото си. Курдиса се на ъгъла и запали цигара.
— Чудех се кога ли ще се появиш. Пат каза, че рано или късно ще дойдеш.
— Защо ли го е направил?
— Защото имам почти незабавен достъп до материали, които ти би издирвал цял месец.
— Като например? — беше ме заинтригувал.
— Като например осакатяването на пръстите в твоя кабинет. Какво означава то? — попита той.
— Те са двойно повече от отсечените пръсти на американския агент в Англия.
Цигарата спря на половината път до устата му.
— Как, по дяволите, си открил това?
— Разузнаване — отговорих. — Кои други са си изгубили пръстите?
Той се смъкна от бюрото, заобиколи и седна на стар, дървен въртящ се стол.
— Стъпваш на опасна почва, Майк.
— Рей… Ти също ставаш любопитен. Толкова машини работят за теб, имаш необходимата власт и по всяка вероятност някои добри връзки, вмъкнати тук-там, които улесняват работата ти. Можеш да се добереш до Интерпол, Скотланд Ярд или френската Сюрете и щом се отнася за криминална, а не политическа афера, можеш да използваш техните източници. Така че на кой друг са отрязали пръстите, Рей?
Този път той дълбоко всмукна от цигарата си и изпусна дима, докато обмисляше думите ми. Издуха прозрачно облаче и ме погледна.
— Бях установил трима, преди да стане политическа афера.
— По дяволите.
— Френски наркотрафикант на ниско ниво, но се е изплъзвал от организацията. Пръстите му са окастрени един час преди нож да го убие с един удар. Вторият е странен… Десетгодишно дете бе отвлечено от дома си край Рим. Родителите му са безумно богати. Полицията нищо не свърши и знаеха, че имат работа с добре организирана група престъпници. Откупът е бил около един милион американски долара. Очевидно родителите са поели работата в свои ръце, макар че изобщо не го признават. Но детето им е върнато невредимо, заедно с бележка къде да открият похитителя. Бил е завързан за стол в един обор, петте пръста на ръката му са били отрязани и острият край на една кирка е бил забит в гърдите му. Останалите от бандата също са били открити и са загинали при престрелката с полицията.