— Този човек е дивак — казах.
— Всъщност не е — той запали друга цигара от старата и отново загълта дима. — Не е случай с луд. Поне досега. Шест месеца след отвличането стана голяма кражба на произведения на изкуството в Белгия. От една галерия бяха откраднати две картини на големи художници. Били са като Мона Лиза, няма начин да бъдат оценени в пари. Във всеки случай за намирането им била обявена награда.
— Никой ли не е поискал откуп за тях?
— Явно тази кражба е била организирана за частен колекционер. Не можаха да я разкрият. Три седмици след кражбата едната картина е върната на галерията заедно с писмо, обясняващо къде да се преведат парите и тогава ще върнат и другата. Полицията не била замесена, галерията приела условията и превела парите. Картината след топа била върната. Този път придружена с кутия, В нея имало пет отрязани пръста. След още две седмици зловонието на разлагащ се труп довело полицията при него — едната ръка била без пръсти, а всички доказателства, които го уличавали в кражбата, били наоколо. Дали са хванали своя помагач, не знам.
— А сега той е тук — рекох аз. — Но този път е минал на десет.
— Този път е мислел, че отсича твоята ръка. Поклатих глава.
— Точно това е трудният въпрос, Рей. Няма никакъв начин да съм бил във връзка с този човек. Онази бележка трябва да е била измамна. По начало е преследвал Ди Сика и аз съм въвлечен случайно.
— Пат ми разказа хипотезата на твоите странни приятели. Като се има предвид произхода на Ди Сика, би могло да има вероятност…
— По дяволите, тук има и логика, Рей. Този път Рей каза не.
— Не се хващам на това. Тук този побъркан Пента извъртява умопомрачително убийство в кабинета ти. На какво ти приличат другите убийства?
— Доста добре смазани — отговорих аз. — Знаел е какво прави.
— Но не е предизвикал престъпленията, нали? Някой го е изпращал да търси извършителите. При картините го е мотивирала наградата. Убийството е било подписа му.
— Тогава този човек е наемен убиец?
— Той е шибано чудо, ето какво е. Някъде по пътя моите разследвания бяха прекратени като със затръшнат прозорец. Чаках да видя дали ще се получи някакъв отзвук горе, но засега нещата просто са замрели. Май ще трябва много по-голяма тежест от моята, за да се прескочи една политическа стена.
— Сигурен ли си, че е стигнало толкова далече?
— Майк, аз съм почти определен за насилствено пенсиониране. Малкото частно полицейско предприятие, което основах в областта, е на път напълно да издъхне когато напусна, ако не пипне малко слава от паралиите в градската управа. Те дори не знаят какво имат тук. Компютърната ера свърза това място с всяка страна и индустрия в света като двойка голи любовници в леглото.
— Налудничаво, човече.
— Усещам това много добре.
— Аз също, Рей, аз също. Но откъде да я вземем?
Той отново всмука от цигарата си и кашля половин минута. Когато престана, заяви:
— Ти си убил Пента, Майк. Той самият го каза.
— Достатъчно, Рей. Знаеш ли откога не съм нокаутирал някого? Писна ми от оная глупава бележка.
— На теб ти вярвам. Но тоя Пента е много труден за разбиране — смукна от цигарата си и отново се закашля. — Ти все още си мишена — отбеляза Рей.
— Покажи ми мотива и ще ти повярвам.
— Съзнаваш, че някъде има мотив. Може да е смахнат, може да е съвсем на крив път, но съществува. Тези убийства не се извършват от някой, който е пощурял и е тръгнал по улицата с нож в ръката.
— Значи какво следва?
— Убиецът е истинска напаст. Нещо го мотивира и той свършва работата. Ефективен е, мълчалив и напълно безмилостен.
— Съзнаваш какво обрисуваш, нали?
— Разбира се — отговори Рей. — Терорист.
— Преди колко време са станали другите убийства, които е извършил?
Рей допуши цигарата си и я угаси в един пепелник.
— Питах се дали би могъл да си представиш това. Последното е било преди дванайсет години.
— И смяташ, че оттогава е имало и други, нали?
— Убиец като този, който изпитва удоволствие от работата си, не спира. Знаеш ли какво мисля?
Кимнах.
— Някой е осъзнал възможностите му и ги използва за собствени цели.