— Умно копеле — засмя се той. — Когато навлезем в политическа ситуация, завесата пада. Връзката се прекъсва. Получавам чувството, че рано или късно някой ще ме повика на спокоен разговор.
— Още ли смяташ да продължиш с това? Посегна към пакета е цигари и измъкна една.
— След три седмици свалям значката и излизам в пенсия. Не е възможно да напусна с неизяснен случай като този — той се изкиска и драсна клечка кибрит. — От една страна е смешно. Придвижих се до основите на професията, където най-много ми харесва и искам да видя изражението на някои лица, ако от това цъфне сгромолясване на голямата слава — приближи пламъка до цигарата, смукна отново дима и избухна в кашлица.
— Кой друг получава това следствие?
— То е работа на отдела. Получава го Пат. Как го разпределя си е негова работа. Ти си вътре неофициално. Мисля, че го знаеш.
— Няма проблеми. Каквото съм чул, тук си остава. Благодаря за информацията.
— Знаеш ли какво? За частно ченге имаш най-проклетите връзки, които съм виждал някога. Влизаш си и си излизаш от отдела като че ли работиш там. Триеш си задника с разни клечки, газиш през камари лайна без да ги настъпиш и като излезеш от тях ухаеш сякаш току-що си излязъл от бръснарница.
— Завиждаш ли ми?
— Хич, само съм адски любопитен — отново се закашля и пъхна пакета цигари в джоба си.
— Тези цигари ще те убият — подхвърлих му. Той ми отправи хладнокръвна усмивка.
— Точно сега бих казал, че шансовете ми са горе-долу колкото твоите.
— Разбира се — отговорих кисело, като клатех глава.
Прогони дима с ръка, докато аз се отправих към вратата.
— Остани жив, Майк — рече той на гърба ми.
Нямаше никакъв начин да избягна тримата репортери на партера. Те чакаха някого, зает в разследването на убийството на Смайли, като се надяваха да попаднат на Пат и аз налетях право на тях. Сигурно вече бяха получили официалната версия, доколкото я имаше, но не бяха вчерашни и подушваха, че историята ферментира и още не е гръмнала в новините. Двама от тях си ме спомниха от два други диви подвига и един процес във Върховния съд отпреди три години. Винаги бях правил добри материали и сега, след убийството в офиса ми и присъствието ми на сцената на друго, те се мъчеха да свържат във верига нещо, което засега бяха купчина отделни брънки.
Не ги излъгах. Бяха твърде добри в свързването на нещата. Нито пък им казах всичко, но те го знаеха. Това, което научиха, полицаите вече го знаеха, така че не се злепоставих.
Единственият репортер, който тъкмо бе нахвърлил нещата в бележника си докато другите задаваха въпроси, накрая попита:
— Оня тип наистина е смазал вашето момиче, нали?
Ръцете ми отново се свиха и усетих как се стягат мускулите на шията ми.
— Бих искал да убия тоя шибан тип — отговорих. Гласът ми внезапно стана дрезгав и се изплюх на пода.
— Тя е ваше момиче? — попита тихо.
Сдържах се точно навреме. Той ме наблюдаваше внимателно и мислено описваше реакцията ми.
— Велда работи при мен — поясних аз. — Ние сме стари приятели.
Спрях дотук и преди да успее да ме притисне за още. Пат се появи на входната врата с Кандейси Еймъри и двама от репортерите се втурнаха да ги пресрещнат. Другият не бързаше, крива усмивка разтегна устните му. Зарадвах се, когато отиде при другите.
Пат и Кандейси се оправиха с тях бързо и приятелски — насочиха ги към говорителя на полицията, който стоеше наблизо. Пат ме бе забелязал още с влизането си и ми посочи с пръст асансьора. Вратата се затвори и тръгнахме.
— Какво правиш тук? — попита.
— Мислех, че искаш показания.
Кандейси остро ни изгледа.
— Не ги ли дадохте вече на полицая при местопроизшествието? — думите й прозвучаха като упрек.
Запазих безизразно лице.
— Без големи подробности, лейди.
— Ние и преди сме правили така — каза й Пат безцеремонно.
Вратата се отвори на неговия етаж, слязохме и отидохме в кабинета му. Пат седна зад бюрото си, аз се пъхнах в удобния стол до прозореца, а Кандейси закрачи напред-назад. Имаше походка на животно. Походка на котка, отегчена сърдита котка, каквато може да има само жена с коса на задника. Когато спря, вторачи се в Пат и почти изсъска:
— Какво става с вас двамата?
— Попитайте него — Пат не си направи труд да я погледне.
Очите й потърсиха мен.
— Не мога да повярвам в това… това удобно настаняване. Изглежда се смятате за редовен служител на отдела…
— Имам разрешително.
— Къде сте учили някога…
— Завършил съм школата на ФБР, всички семестри на Полицейската академия на Ню Йорк, завърших маршалската пожарникарска школа тук в града… Искате ли още?