— Мистър Хамър… Мисля, че е трябвало да знаете това… Тази работа с осакатените пръсти.
— Да?
— Два пъти ме викаха лица, които подозирам, че са от полицията. Искаха да знаят за моя интерес към… убития човек.
— Представиха ли се?
Чух го как преглътна.
— Нямаше нужда. Те правеха каквото си искат, знаете ли.
— Ръсел, вие сте в Англия, приятелю. Полицията не действа по този начин.
— Тези бяха… от друг вид полиция.
— Какво говорите?
— Агентите на британското разузнаване не работят по същите правила като нашите бобита.
— Заплашваха ли ви?
— Как да кажа… Те самите бяха заплашителни. Чак когато се увериха, че съм истински репортер, си отидоха. Внушението, което получих, е, че е нежелателно да си навирам носа.
— Казаха ли го?
— Не го казаха, знаете ли. Боя се, че нещо страшно витае във въздуха. Бяха много застрашителни.
— Тогава защо се обаждате?
— Защото… един спомена, е, по-скоро неумишлено, съмнявам се, че съзнателно… да не търся „другите“. Би могъл да каже „други“, но съм съвсем сигурен, че каза „другите“. В такъв случай трябва да има още.
— Прекрасно, Ръсел, чудесно се справихте. Не влизайте да търсите други.
— О, в това можете да сте сигурен, Майк. Аз наистина не обичам насилието. Онези хора бяха доста яки. И знаеха какво търсят. Просто си помислих, че трябва да го знаете.
Благодарих му още веднъж и затворих. Положително бях в самия център на нещо.
Те още не бяха приключили съвсем заседанието си, когато пристигнах в офиса на Кандейси Еймъри. Вратата й бе отворена и чувах техните спокойно спорещи гласове от фоайето. Със стоманен тон Колман каза:
— През цялото това време трябва да е имало някой, който е в състояние да го идентифицира. Тази едноименна афера „Пента“ трябва да има някакво значение.
— Е, добре, съгласуваме цялата информация, която е събрало посолството. Ние наистина нямаме чак толкова много хора в тази област…
Прекъснах го от вратата:
— Защо, мистър Брадли?
Размяната на бързи съучастнически погледи помежду им стана бързо. Кандейси реагира с внезапна изненада и разбрах, че е забравила уговорката ни да пийнем заедно. Преди тя да успее да отговори, Брадли отвърна:
— За какво са ни? Едно-две убийства…
— Зарежете тоя боклук, Брадли. Ако този Пента изисква държавно присъствие на сцената, забъркани сме в игра на едро.
— Мистър Хамър… — рязко се обърна с лице към мен, мъж, натоварен с голяма федерална власт. Страшно искаше да ме отстрани от действието, но не беше чак толкова голям.
Влязох в стаята и попитах:
— За кои едно-две убийства говорите? Мога да ви изброя още три граждански афери, които носят знака на Пента и много политически без всякакви пръсти — последното беше лъжа, но той не знаеше това и видях, че явно се гипсира. Бързо погледна Колман, след това отново мен.
— Откъде знаете?
Така беше по-добре. Не ме предизвикваше изобщо. Знаеше, че от някъде съм получил информация, която не би трябвало да имам и не знаеше какво ще правя с нея. Не бях човек, когото лесно може да отстрани от пътя си и трябваше да вземе решение.
Просто неопределено свих рамене.
Колман си прочисти гърлото. И него бях сварил неподготвен.
— Изглежда имате някакви необикновени източници, мистър Хамър.
Пак си замълчах.
— Капитан Чеймбърс ли ви каза?
Честно отговорих:
— Не мисля, че Пат дори знае това.
Бях препълнен с истина тези дни. Рей Уилсън може би не е имал време да му каже, а и не познаваше Ръсел Грейвс.
— И, разбира се, няма да ни кажете откъде сте получили тази информация.
— Какво значение има? — попитах. — Сега ВСИЧКИ ние знаем фактите.
Кандейси Еймъри изглеждаше със замръзнало лице, но от очите й излизаха пламъци. Добавих:
— Много е лошо, че не сте въвели дамата помощник-областен прокурор във вашето шоу.
Лед имаше и в гласа й.
— Да, това е твърде лошо. Смятах, че сме екип.
— Щяхме да го направим, мис Еймъри. Засега смятахме да се абстрахираме от миналото и да се съсредоточим върху текущата ситуация — Брадли вече наистина се стараеше. — Може би, ако мистър Хамър си отиде, можем да сложим картите на масата…
Не го оставих да довърши.
— Защо не й кажете, че преследвате терорист, Брадли? — не му обърнах внимание, а погледнах Кандейси. — Той е наемен убиец, дете. Хладнокръвен професионален убиец, който може да работи за добро заплащане и изпитва удоволствие да подпише работата си чрез отсичаце на пръстите. Някой го е измъкнал от неговата категория и го е поставил на политическата арена. Сега е тук.
Кандейси отиде до вратата, затвори я и се върна при бюрото. Обърна се към Брадли.