— Да приема ли, че това е истина?
— В общи линии, да.
Докато електричеството беше още във въздуха, рекох:
— Защо не си разкриете картите, хора? Харесва ли ви или не, аз съм вътре. Нямате начин сега да ме отрежете.
Преди Брадли да успее да я спре, Кандейси го погледна прямо, но говореше на мен:
— Мистър Брадли е експерт на Министерството на външните работи по лицето Пента. Мислех, че наскоро е поел тази работа, но изглежда, че се занимава с нея от доста време. Така ли е, мистър Брадли? Или трябва да се свържа с колегите си от Вашингтон, за да разбера това?
По лицето на Брадли не се появи никаква неловкост. Добре тренират държавните мъже. Когато нещо се вкисва, те продължават да играят и се измъкват по най-добрия начин.
Той говореше и на мен, но очите му бяха насочени към нейните.
— Да, това е самата истина. Водех специално избран екип, за да намерим и хванем Пента през последните единайсет години. Доближавахме се на няколко пъти, също и англичаните, но всеки път той ни се изплъзваше. Девет важни политически убийства са му приписани, но при тях няма обезобразявания. Вместо тях има просто отсичане с еднократен удар на всичките четири пръста и палеца във всеки от случаите. По-скоро вместо да се подписва, той си е оставял инициалите под работата си. Когато наш агент очевидно го е изненадал в Англия, той се е върнал към предишния си метод на пълна ампутация на пръстите, за да покаже неудоволствието си.
— Кой му е шеф? — попитах аз.
— Ще трябва да бъда нелюбезен. Някой му плаща добре.
Отстрани Колман го прекъсна с думите:
— Подозираме, че може да е някой политик или полицай от ниско ниво на съответната организация. От движението му се разбира, че май има добър вътрешен поглед върху нашите работи.
— И трябва да знаете, мистър Хамър, че поради смъртта на нашия агент в Англия бях отстранен от поста си и върнат в Щатите.
— Тогава защо сте тук?
— Защото съм единственият, който има някакъв предишен опит с действията на това лице. Когато Виктор Старсън пристигне, ще бъда освободен и преместен във Вашингтон.
— Междувременно — напомних му аз, — Пента е тук.
— И вие също, мистър Хамър. Моля не забравяйте, че той е пристигнал заради вас.
— Ето че се върнахме към трудния въпрос. Аз съм политическа нула. Нямам абсолютно никакви връзки с държавната политика. Просто съм единствената голяма грешка в сценария.
— Този убиец досега не е правил грешки — каза Брадли тихо. — Докато самоличността му е пълна загадка, всички шансове са на негова страна.
— Приятелю, той не е призрак. Видян е от много хора. Лошото е, че никога не са знаели кого виждат — замълчах и ги изгледах и тримата. После се обърнах към Брадли: — Но се заблуждавате като мислите, че никога не е правил грешки.
Те почакаха да чуят продължението, но аз погледнах часовника си, после Кандейси.
— Ще отидем ли да изпием онова питие, мис Еймъри?
Но Колман не би оставил нещата така.
— Казахте, мистър Хамър…
— Казах, че това е въпрос на полицията на град Ню Йорк и просто ще трябва да почакате капитан Чеймбърс да подаде някаква нова информация. Готова ли сте, мис Еймъри?
Всички се разотидоха. Сбогуването беше измънкано. Кандейси и аз взехме такси и казах на шофьора да ни закара в Старата английска кръчма. Пийти Бенсън седеше до бара, говореше си за бейзбол с някакъв млад професионалист и почти щеше да си изпусне зъбите, когато ме видя с Кандейси.
Мушнах рамото на Кандейси.
— Искаш ли да се запознаеш с един поклонник?
— Гласува ли?
— Какво значение има? Нали си назначена.
— Един ден това ще се промени.
— Гласува — рекох й аз. Тя приятно се усмихна.
— Тогава на всяка цена ни запознай.
Пийти беше малко несигурен дали да поеме ръката, която тя му протегна, но се ухили и стисна пръстите й. Той оценяваше гражданските власти от обективна гледна точка, а не толкова отблизо.
— Пийти е един от репортерите за добрите момчета, мис Еймъри. Има наистина скрити таланти.
— Чудесно — възкликна тя. Пийти мълчаливо ме ритна. Попитах го:
— Би ли ми направил услуга, момче?
— Хич, аз дори не…
— Разрови си картотеката и ми дай някаква информация за Ди Сика. Не досието му и последните сведения. Разкопай възможно най-старите.
— Защо? Човекът е мъртъв.
— Просто го направи, става ли?
За секунда си помислих, че ще ми каже да зарежа тая работа, но той за миг се вгледа в очите ми и бавно кимна.
— Разбира се — отговори. — Ще го направя само по една причина.
— Каква?
— Получихме компютри и факсове и вече не трябва да кисна там цяла седмица, за да прегледам някой стар материал.