Хвърлих пет долара на бара и поръчах бира за Пийти и бейзболния му приятел, след това отидохме до една маса с Кандейси. Отговорих на въпроса й преди да го зададе.
— Убиецът е преследвал Ди Сика или мен. Сега знам всичко за себе си и нещо за Ди Сика. А искам да знам всичко за Ди Сика.
— Ние знаем всичко за Ди Сика.
— По дяволите, дете, дори Ди Сика не е знаел всичко за себе си. Той е водил два напълно различни живота.
Тя почака докато келнерът донесе питиетата, след това започна да си играе с чашата докато си събере мислите. Знаеше, че я наблюдавам, че я опипвам с очи, че чета мъничкото от езика на тялото, което оставяше да се изплъзне и позволи на устата си да остане твърда.
— Не прави това — казах аз. Изражението й ми зададе въпрос. — Имаш чудесна чувствена уста, дете. Не я стискай по този начин.
— Моля те! — бързо се огледа, изплашена, че някой може да ме е чул.
Ухилих й се.
— Сега говори с мен, хубава лейди.
Този път тя поклати глава и върна усмивката.
— Защо с теб съм ту топло, ту студено?
— Защото и ти играеш играта, кукло.
— А какво получава победителят?
— Още не знам наградата — й отговорих.
Плъзна зъби над долната си устна, сви ръце под брадата си и ми отправи изучаващ поглед.
— Победителят ще си ти, нали? — Не й отговорих. — Това ме смущава. Смущава всички. Ти си късче, което не е оттам, но трябва да бъде. Както казват приятелите ми, скапано частно ченге в положение, което не могат да командват. Какво е това, Майк?
Можех само леко да свия рамене.
— Моят шеф се съобразява с капитан Чеймбърс. Признава професионализма му и цени неговото мнение. Тук някъде ти си имаш своя ниша в тая работа и сякаш никой освен теб не знае къде е тя — последва драматична пауза. — Къде е?
— Точно в средата на купчината лайна — отговорих аз.
— Вулгарно.
— Всъщност не е. По теб стреляли ли са някога?
Главата й направи леко отрицателно движение.
— Когато това стане — й казах сериозно, — ще разбереш какво имам предвид.
— Но и тогава ще бъдеш победител.
— Кандейси, мила, който по-дълго остане жив, той е победител. Точно сега нещо става и никой не иска да го назове с истинското му име. Федерални агенции душат наоколо, Външното министерство разиграва флиртове в един случай на убийство, защото ги е страх да не разбутат политическата сцена. Всичко това в момента е куп лайна. Работим над убийство — умъртвяване, което е под юрисдикцията на нюйоркската полиция.
— Нито едно убийство не е просто нещо.
— И да лишиш човек от живота му не е сложно — напомних й аз. — Само мотивите са сложни.
Тя свали ръцете си и се облегна назад. Главата й леко се наклони и отново ми отправи оня странен поглед.
— Виждаш ли… Това е другото нещо у теб, което обърква.
Този път чаках.
— Някой е искал да убие теб. Най-вероятно е все още да го иска, а ти не изглеждаш ни най-малко изплашен.
— Не се заблуждавай.
— Изплашен ли си?
— Не по начина, който ти броиш за изплашване. Аз съм предпазлив. А за да си изплашен, трябва да си жив.
— Това е мисъл.
— Ще ти кажа и друга — обявих. — Страхувай се, но не позволявай на ръката ти да трепери.
— По-късно ще те помоля да ми обясниш това — отвори чантата си, измъкна тоалетна чантичка, погледна се в огледалото и я прибра.
— По-късно?
— Когато ме заведеш вкъщи — добави тя закачливо.
Те забравят понякога, тези хубави жени. Има случаи, когато могат да си вдигнат полите до веждите и никой няма дори да мигне, защото го правят на тъмно, а и точно тогава моите очи са затворени.
Когато таксито спря пред дома й и портиерът изпълни малкия си спринт, казах:
— Когато ръката ти трепери, не улучваш мишената, котенце.
Тя ми хвърли поглед, сви вежди и попита:
— Твоята трепери ли?
— Няма значение, мила. Аз не се целя.
Целунах крайчеца на пръста си и го лепнах на върха на носа й.
Този път се усмихна и излезе от колата. Усмивката й съвсем не беше закачлива.
7
Упражненията в гимнастическия салон на Бинг ми позволиха да се отдам на нещо физическо за разнообразие. Апаратите за отслабване бяха неприятели, които трябваше да блъскам и да командвам, челюстите ми здраво се стискаха от усилията. Можех да удрям тежката торба и да избивам чивиите на леката и въпреки, че не беше наистина, имаше известно терапевтично действие и се чувствах по-добре.
Щях да продължавам, но Бинг ми напомни, че съм пресрочил времето си и ме насочи към сауната с кърпа, увита около мен. Вътре нямаше никой, така че седнах и оставих мислите си да се носят около детайлите на случая със стар тежък престъпник, осакатен и убит в моя офис.