Едно пършиво убийство — и целият свят се разкъсва. Областната прокуратура е вътре, ФБР е вътре, ЦРУ, Министерството на външните работи са вътре, защото някакъв тип, когото наричат Пента, е пречукал един смахнат гангстер. А това и мен вкарваше вътре.
Но имаше нещо, което само аз знаех абсолютно сигурно… Че изобщо не бях вътре. Нямаше абсолютно никакъв начин да съм могъл да имам нещо общо с убиеца. Дори ако беше Пента, когото търсеха всички, той не търсеше никой друг, освен Ди Сика. Адски сигурно е, че не съм бил аз.
Въпрос: кой Ди Сика? Старият наемен убиец, който е бил преди да му избият паметта от черепа? В този случай мотивът би бил чисто отмъщение. Но защо са чакали толкова дълго? Ди Сика не се е крил. Дори момчетата от бандата са знаели къде е. Точно сега Пат вероятно прави издирвания в службите, а Пийти сигурно работи от другия край. Нещо може да се покаже… вероятно.
Ди Сика с възвърната памет може да се окаже нещо друго. На бандата не й пука за него като личност. На тях им трябваше само онова, което той е притежавал и което е могло да предизвика напрежение в тяхната организация. Те са могли да го убият, но това е подлагало неговата информация на възможност да бъде разкрита от други. Тяхната погрешна преценка, че се е свързал с мен за помощ, означаваше, че не те са поръчали убийството.
Така че… Друга част на организацията, парвенюшка група или личност, която се бори за надмощие или може би даже съвсем друга фамилия, е разбрала, че Ди Сика има проблясъци в спомените и се е спуснала след него. В такъв случай дали изтезанията са измъкнали информацията от него?
Кой е уговарял срещата с мен в кабинета ми? Могло ли е това да бъде законно и човекът само да се е изплашил от станалото в оня ден? Логично и възможно.
Гнилото в тая работа беше фирменото осакатяване от някого, наречен Пента, за когото нашето и английското правителство сякаш знаеха всичко и положително не беше правдоподобно някой от бандата да е в състояние да се свърже с човек, работещ на нивото на Пента.
Отново прекарах всичко през главата си и единственият отговор, до който успях да стигна беше, че някой е подочул отделни факти за Пента и повторил, но по-прецизно, работата по осакатяването при убийството на Ди Сика, за да ни прати за най-хубавия зелен хайвер, който някога съм виждал.
При това аз все още бях в центъра на нещата.
Взех душ, облякох се и скочих в такси към болницата. Този път нощните шофьори бяха оставили достатъчно свободно място и никакъв черен мерцедес не беше паркиран с колела далече от бордюра.
Ни в клин, ни в ръкав се запитах какво ли биха правили нападателите ми, ако тогава бях хванал такси още на излизане от болницата.
Долу взех ваза с цветя, качих се в асансьора до етажа на Велда и отидох в служебната стая. За миг едва не изпуснах цветята. Пат говореше с Бърк Рийди и помислих, че нещо се е случило с Велда. Когато той се обърна наполовина, видя ме и ми кимна приветливо, разбрах, че няма нищо тревожно.
— Какво правиш тук? — попитах го аз.
— Каквото и ти, момче, донесох цветя на приятел — но разбра какво съм помисли и добави: — Тя е добре.
Погледнах към Бърк за потвърждение и той се усмихна.
— Оздравяването е бързо, Майк. Направихме й още изследвания тази сутрин и прогнозата изглежда чудесно.
— Може ли да я видя?
— Разбира се, но спи. Остави си цветята и ще й кажем, че си идвал.
Макар ченгето пред вратата да видя, че говорих с Пат, изчака той да му кимне преди да ме пусне вътре. Тихо оставих цветята, след това застанах до леглото и я загледах. Подутината беше спаднала още и оцветяването бе добило друг оттенък, но подобрението беше забележимо. Дишането й бе силно и правилно, и едва чуто прошепнах: „Приятен сън, котенце“.
Пат и аз открихме бюфета за посетители и си взехме кафе на една маса далече от главната тълпа.
— Изглеждаш сякаш нещо те гложди — казах аз.
— Тази сутрин говорих с Рей Уилсън.
— И предполагам, че сега съм затънал, в лайна.
— Не повече от обикновено.
— Тогава каква е работата?
— Просто успокой топката при използването на нашето оборудване, Майк. Думите са изречени високо и ясно. Аферата с този Пента е иззета от нашите ръце.
— Дръжки е иззета — отговорих. — Убийството на Ди Сика е под юрисдикцията на нюйоркската полиция.
— Не и когато Чичо Сам мисли другояче.
— Тогава защо ми го казваш?
— Защото още си мухата в меда. Ти си действащо лице в случая и въпреки че по щатските закони имаш разрешително, не преставаш да бъдеш цивилно лице, гражданин на Съединените щати, и никой повече от теб не би трябвало твърдо да пази спокойствие.
— Не прави това, Пат.