Този път Фъргюсън отново се завъртя на стола си.
— Друг, когото освободихме, беше неговият партньор, Гари Фелс. Те дойдоха заедно и си отидоха заедно. Имат почти еднакъв произход и личностен профил.
За пръв път Брадли се прокашля, за да привлече вниманието ни и когато го постигна, каза:
— Те ви поднасят, мистър Хамър, когато казват, че местонахождението на Пента е предизвикало интереса на Външното министерство към събитията.
— Не можете да откриете нито един от тези двамата? — попитах аз.
— Да остават невидими ако трябва, беше техен специалитет.
— Имат добър тренинг.
— Вероятно. Те бяха сред първите кадри, командировани от генерал Руди Скъбъл.
Нито аз, нито Пат си променихме израженията, но знаехме какво мисли другият. Генерал Скъбъл не беше нов за мен. Преди много време се бе опитал да ме завербува в своята организация, даже си бе направил труда да накара Пат да ме натисне. Старият Скъби, мислех си аз, който се вмъква заедно с другите тигри, както ги наричаше, дълбоко зад фронтовата линия за двайсет и два месеца — една дива тълпа от тренирани борци, свободно говорещи славянски езици, които направиха истински ад от съобщенията на врага, докато се присъединиха към американските части след десанта в Нормандия.
Повечето от тези тигри, проникнали зад фронтовата линия, работеха в ЦРУ в ранните му дни и станаха легендарни сенки сред правителствените призраци.
— Къде отиваме оттук? — попита Пат.
Брадли разплете пръстите си и направи от тях островърха кула.
— Никъде. Тоест вие не отивате. Отсега нататък полицията се отстранява от случая. Разбира се, капитан Чеймбърс, вие знаете до какво води това, нали?
Пат кимна и нищо не каза.
— Колкото до вас, мистър Хамър, изисква се пълното ви мълчание. Не ви молим, а го изискваме. Няма да има повече разследвания на аферата Пента или на вашите нападатели, тъй като всичко ще бъде в ръцете на федералните агенции. Характерът на този случай е толкова деликатен, че колкото по-малко хора се занимават с него, толкова по-лесно ще бъде да се придвижва. Има ли други въпроси?
Попитах:
— Разследване на убийството на Ди Сика разглежда ли се като част от аферата Пента?
Брадли развали кулата си от пръсти и сви рамене.
— Не виждам какво общо би могъл да има Ди Сика с това, мистър Хамър. Пента е търсел вас.
— Хиляди благодарности — рекох аз. — След като трябва да бъда мълчалива мишена, ще имам ли някаква защита?
— Може да ви се сторя коравосърдечен, мистър Хамър — каза ми Брадли, — но вие вече изяснихте чувствата си твърде добре. Предпочитате да не ви пазят. А сега, за да е сигурно, че всички ние добре разбираме позицията ви, искате или не искате да бъдете охраняван? Питам ви, защото по някакъв начин и вие сте професионалист и имате разрешение да носите огнестрелно оръжие.
— Просто ме оставете да си опитам късмета, мистър Брадли. Изнервям се, когато ме наблюдават.
— Така да бъде — съгласи се той и стана. Заседанието завърши.
Когато с Пат излязохме на улицата, той каза:
— Трябва ли да ходиш някъде?
— Не, но ще те придружа до гаража.
— Добре, тъкмо може би ще ми кажеш нещичко за Ди Сика.
— Стига, Пат, и двамата мислим едно и също. Възможно е той всъщност да е преследвал Ди Сика и всичко друго да е шарлатания. Какво си изровил за този тип?
Бяхме спрели на ъгъла и Пат погледна часовника си.
— Дежурството ми свърши. Какво ще кажеш за малко бира?
— Как така ти свърши дежурството? Следобед е.
— Аз съм шефът, ето как.
— Прекрасно, една бира ще ни дойде добре и Малката кръчма на Ърни е под носа ни. Бил ли си там някога?
— Не.
— Чудесно. И аз не съм бил.
Над бирата Пат ми разказа за Антъни Ди Сика. Имаше списък на всичките му арести, присъдите му, които бяха смехотворни и жертвите, за които подозираха, че ги е убил. Всеки убит беше действащо лице на бандитската сцена, а двама от тях наистина са били голяма работа. Тъкмо те двамата са пречукани едновременно когато са се хранели в малък италиански ресторант. Полицията е подозирала, че не е било просто светска вечеря. Било е делова среща и убиецът, след като е застрелял и двете страни по два пъти в главата, е изчезнал с плик, който е видян на масата от келнера. След убийството в града за една седмица е настъпило зловещо спокойствие, после още няколко лица от организацията или са умрели, или мистериозно са изчезнали, докато не е обявено временно примирие. След две седмици главата на Ди Сика е ударена с тръба при улично сбиване.
— Хайде да направим от това сценарий, Пат.
— Окей — съгласи се той. — Нашето момче Антъни е отишло малко по-далече, като е пречукало онези бандити. Знаел е, че заговорничат срещу неговия работодател и е грабнал документите. Когато е видял какво притежава, е разбрал, че това му дава власт, но не е знаел съвсем как да я използва, затова ги е скрил някъде — той замълча. — Сега е твой ред.