Выбрать главу

— Трепериш ли?

— Твърде дълго съм в бизнеса, дете. Само станах по-предпазлив и държа своя четирийсет и пет калибров със спуснат ударник.

Той ме гледаше със смръщени вежди като събираше мислите си.

— Значи онова обезобразяване на Ди Сика може да е било послание за теб.

— Започва да изглежда така — отвърнах.

— Какви са ти плановете сега?

— Ще видя какво мога да направя, преди да настъпя мината.

— Хич не ти пука, така ли?

— За какво?

— За нищичко. Не искаш гръб, защита… Искаш да си скиташ наоколо сам като първокласна идиотска мишена.

Свих рамене.

— Има много повече като тях, отколкото като теб, дете — казах и зачаках.

Накрая той заяви:

— Те знаят как си, Майк. Оставяш се широко открит.

Усетих, че напрегната усмивка разтяга устните ми и подхвърлих:

— Това е мината, която аз съм заложил.

Когато тя отговори на телефона, попитах:

— Наистина ли искаш да станеш президент?

Последваха три секунди тишина и знаех, че изучава начина, по който съм произнесъл всяка дума.

— Има много пречки по пътя.

— Мисля, че мога да разчистя някои от тях.

— Как?

Погледнах си часовника.

— Ще бъда при теб след петнайсет минути.

Трябваше само да завия зад ъгъла и направих това за пет минути. Портиерът кимна, обади се в апартамента на Кандейси, след това ми каза да се кача. Както и очаквах, сварих я в средата на приготовленията й, очевидно смутена от това, че е облечена наполовина.

— Ти си истинско копеле — каза тя. — Хайде, влизай.

Хвърлих шапката си на един стол и я последвах във всекидневната. Вървеше срещу светлината и за кратък миг голото й тяло се очерта през прозрачната материя на пеньоара й. Тя се полуобърна, погледна ме закачливо и разбрах, че добре знаеше какво прави.

— Харесва ли ти? — попита.

— Хубавичко.

— Само хубавичко?

— Детенце, ти си адска жена, както е прието да се казва.

— О?

— Особено гола.

— Но ти така си ме видял само веднъж.

— И тогава това също остави впечатление — ухилих й се. — Хайде, иди да се дооблечеш.

— Това ще направя, повярвай ми — тя протегна ръка и взе моята. — А ти, Майк, ще седиш, ще ме гледаш и ще ми разкажеш всичко за президентството — без всякакво колебание ме поведе към спалнята, вкара ме вътре и ми посочи атлазен стол до тоалетката си. — И, разбира се, ще бъдеш джентълмен. Разбираш това, нали?

— Несъмнено.

Сега тя си връщаше за моята игра и гласът ми звучеше дрезгаво. Седнах, но не се чувствах удобно.

Жените се раждат умни. Те започват живота си като малки момиченца и имат основни инстинкти, които преобръщат наопаки малките момченца. И като че ли нищо не губят от тях, само ги подобряват с всеки изминат ден. Могат да си решат косата или да си слагат червило така, че да накарат всеки мъж да усети огнена болка в слабините и сега аз трябваше да седя тук и да я наблюдавам как нарочно разтваря домашния си халат около раменете си, оставя го да се спусне до лактите й така, че да легне върху пълните й гърди и като че ли да се закрепи само на зърната й. Тя се изучаваше в огледалото, езикът й облиза за да навлажни тези чувствени устни преди да ги докосне с пухкавия край на четката.

Отразеният й поглед срещна моя.

— Та какво казваш?

— Полицията е отстранена от случая Пента.

— Нашият офис беше уведомен — повтори трика с езика си.

— Ако вие… Имам предвид теб лично… внезапно налетите на нещо, което ще те постави в заглавия дори по-едри от тези, които си очаквала, когато се втурна в тази афера…

Очите й отново уловиха моите.

— Това ще е поредната стъпка нагоре. Областната прокуратура е следващата.

Сега тя взе четката за коса и я прекара през русата коприна. Това произвеждаше тих змийски звук и мускулите й играеха много нежно при движенията на ръката й. Гърбът на робата й се смъкна почти до талията.

— Твоят офис не е полицейски участък. Все още е една агенция за разследване, ако така предпочиташ.

Веждите й решително се издигнаха, тя остави четката на тоалетната масичка, отново се погледна и се протегна с разперени ръце и пръсти, наведени по странен театрален маниер. Кръстоса краката си, робата небрежно се разтвори, като остави едната й страна оголена до бедрото.

Казах:

— Имаш интелекта и апаратурата да направиш нещо, което ми трябва и да го направиш бързо. Ченгетата там имат нещица, които можеш да получиш, ако правилно си изиграеш картите. Много е вероятно вече да имаш програми в места, от които можеш да измъкнеш информацията, която искам.

Тя сякаш се плъзгаше на стола си докато се обърна с лице към мен — движение, изпълнено с инстинктивна женска хитрост, което удря мъжа по нервните окончания и ме накара да се почувствам отдаден на бавен унес. Тогава инстинктът ми за самосъхранение ме дръпна обратно и я загледах как свива ръце в скута си — движение, което остави робата да падне напълно, така че тя седеше там, сякаш не съзнавайки факта, че прелестните изпъкналости на оголените й гърди ми бяха предоставени за разглеждане.