Тя се усмихна и аз казах:
— Ти си една хубава бестия, лейди.
— Смутен ли си?
— Не чак толкова.
— Лъжеш, Майк.
— Приятно, надявам се.
— Да. Много приятно. Сега какво искаш от мен?
— Нещо изкарва от релси нашата местна организирана престъпна група. То е достатъчно голямо, за да ги смаже, ако излезе наяве и достатъчно голямо, за да се убива с цел да се потули.
Тя рече:
— Я по-добре ми обясни.
— Започна с Антъни Ди Сика — отговорих, след това й изложих детайлите един по един.
Кандейси ме изслуша без да пророни дума, и когато свърших, несъзнателно отново се загърна в робата си, като замислено смръщи вежди. Наклони глава към мен с грижливо забулени очи.
— Без игри?
— Направо, дете.
— Аз съм само помощник областен прокурор.
— Въпреки това разполагаш с власт. Твоят шеф си има достатъчно неща на бюрото, с които да се занимава. Иска преди всичко да попадне в съда.
Подготвителната работа не му е стихията. Кандейси кимна и попита:
— Капитан Чеймбърс ще съдейства ли?
— Защо не? Сътрудничеството между агенциите не е директно участие. На него май и без това му се ще да го зачука на оня балама от Външното министерство.
— О, Бенет Брадли си е на място. Доста е разочарован от това, че не е открил Пента през всичките тези години. Когато съвсем неочаквано името се появи тук… Е, можеш да си представиш какво му е, особено след като са го преместили заради него.
— Добре, добре, на него и без това изобщо не му пука какво правим относно Ди Сика. Иска само да получи последна ясна снимка на това лице Пента. Кога можеш да задвижиш нещата?
Тя се изправи преди аз да успея и ми си усмихна отгоре.
— Още утре сутринта, Майк.
Езикът навлажни устните й, тя протегна ръце и когато ги поех, те леко ме дръпнаха, изправих се и усетих пръстите й, които мачкаха раменете ми.
— Откъде се вземат хора като теб, Майк?
— Защо?
Момичетата могат да правят странни неща и с дрехите си. От едва забележимо движение всичко може внезапно да падне и те са съблечени, и боси, и голи едновременно, извивките на плътта им се притискат върху дрехите ти като нажежено желязо и се напъхват в забранени участъци на тялото ти така, както водата следва релефа на земята.
Устата й беше мека, топлите устни така еластични и живи, че даваха вкус и усещане на целувка без целувка. Наслаждавах се на аромата й, на усещането, че съм обвит от голотата като от възглавница и когато ми дойде много, нежно я отстраних.
Знаех какво означава погледът й. Усмивката й. Ухилих й се и поех въздух, защото тя се връщаше към мен за последен път.
— Ти си истинско копеле — казах аз.
Ъгълът на устата й потрепна.
— Ъхъ.
Гледах я продължително, застанала там — меки, чувствени мускули, които никога не са неподвижни, светлината очертаваше нежните вълнички на тялото й.
— Мислиш ли, че можем да започнем? — попитах.
Тя се усмихна. В очите й имаше блясък.
— Защо не? — отвърна.
Взех шапката си от стола и излязох. Долу имаше прохлада във въздуха и Ню Йорк отново придобиваше онази странна миризма.
8
Накарах таксито да ме остави на ъгъла и си купих късен вечерен вестник от будката. Във въздуха имаше лека мъгла, уличните лампи бяха обкръжени с меко зарево, осветените прозорци на апартаментите бяха малко размазани. Беше от онези вечери, които заглушават уличния шум и оставят по настилката мътни бензинови петна.
Портиерът в моята сграда обикновено стоеше под навеса отпред, но тази вечер не можех да го обвинявам затова, че е влязъл вътре. Притисках се отстрани до зданието на завет, минах покрай кофите за боклук пред задното дворче, което водеше към черния вход и видях краката през стъклената врата, докато човекът скочи отгоре ми изотзад.
По дяволите. Втори път.
Една ръка ме притисна за гърлото и юмрук полетя към бъбреците ми, но аз се извих и паднах едновременно толкова бързо, че гаднярът изгуби ритъм и падна с мен. Ръката му се разхлаби и той се претърколи, но мигновено забравих за него, защото другият излезе от коридорчето с палка в ръка, готов да ми пръсне черепа. Оставих удара да мине край лицето ми и го праснах право по носа, видях как главата му се метна назад, след това му забих един в корема.