Този път всичко работеше добре. Човекът зад мен излезе от страничната пътека като смяташе, че ме е заковал. Не исках да си чупя кокалчетата. Само забих юмрука си в шията му под брадата и не чаках да видя какво ще стане. Типът с палката още стоеше там замаян от удара в носа с размазана по лицето кръв, но не извън играта.
Нямах никакво намерение да си губя кожата заради хора като тези. Ритнах го в топките и реакцията от болката беше толкова бърза, че почти се обви около крака ми. Устата му правеше движения като от беззвучен писък и той падна на колене с вечеря, която на пяна излизаше през устата му.
Портиерът тъкмо се свестяваше с цицина, която вече растеше на главата му.
— Чуваш ли ме, Джеф?
Той се намръщи, очите му се отвориха и кимна.
— Онова копеле…
— Оправям ги отвън. Извикай ченгетата.
— Да. Адски правилно.
Едрият тип, когото бях фраснал в шията, се опитваше да се измъкне. Драскаше на четири крака към колата, паркирана до бордюра. Измъкнах пистолета си, позволих му да чуе щракването когато поставих патрон в пълнителя и замръзна на място. Старият армейски автоматик може да произведе смъртоносен звук. Отидох до него и пъхнах дулото почти в главата му.
— Кой ви изпрати?
Той поклати глава.
Дръпнах спусъка назад. Този звук, двойното щракване, е дори още по-убийствен.
— Ние… трябваше… да те набием — гласът му едва се разбираше.
— Кой ви изпрати?
Главата му клюмна, слюнка потече от устата му и отново поклати глава.
По дяволите, никой от тях няма нещо да знае. Някой е наел двойка гангстери да ме нападнат, но все пак сигурно ще имат какво да ми кажат по въпроса.
— Защо? — попитах аз.
Поддържах тона си зъл. Понатиснах дулото до слепоочието му.
В очите на едрия мърляч имаше само страх.
— Изпратил си… на момчетата… куршум.
Чух сирената на полицейска кола, която пристигаше по Трето Авеню.
— Колко ви платиха?
— По петстотин… на всеки.
— Задник — казах аз.
Върнах спусъка на мястото му и отстраних желязото от главата му. Един бон за улично нападение означаваше, че жертвата може да бъде предпазлива и опасна, а тези двама глупаци изобщо не са се сетили за това. Ритнах го и му казах да отиде при приятелчето си. Не трябваше да му повтарям.
С писък на гуми една кола зави на ъгъла и светлината на прожектор ме заслепи преди още да спре. Изхвърча кинооператор като навиваше видеолента, момиче с развят шлифер вървеше след него и даваше бързо подробно описание на станалото пред ръчен микрофон и даже позволих на любимия екип „От мястото на събитието“ на нюйоркската телевизия да ме улови когато отправях на типа пореден ритник просто за кеф.
Когато патрулната кола дойде, се легитимирах, дадох показания и оставих портиера да попълни останалото. Двамата мъже са чакали до бордюра близо един час, забелязали са ме на ъгъла, единият е влязъл, сграбчил е портиера, почакал е, докато другият скочи върху мен и е цапнал портиера с палката преди да се присъедини към купона. За щастие кожената лента в униформената му фуражка е смекчила удара. И двамата простаци имаха ножове в джобовете си плюс палка и стари метални боксове. Трябваше само едно обаждане по радиото за да ги идентифицират и ги напъхаха оковани в белезници отзад в колата.
Беше се насъбрала достатъчно голяма тълпа за да направи от това интересно събитие за предстоящите късни новини и момичето попита:
— Още някакви коментари, мистър Хамър? Поне си спомняше името ми.
— Току-що се опитаха да нападнат не когото трябва — отговорих аз. След това намигнах на обектива и си тръгнах.
Горе се обадих на Пат, но някой вече му бе съобщил новината. Повторих му историята и добавих:
— Всичко се връща към Ди Сика, приятелю. Показват ми, че не ме изпускат от поглед.
— Не ги плашиш, Майк.
— Ако мислят, че имам достъп до тайната на Антъни, положително мога да ги поразтърся. Свърза ли се с теб Кандейси Еймъри?
— Хитър пес.
— Това Ментовия Пати казва на Чарли Браун.
— Какво?
— Нищо.
— Ей, започваш да откачаш, знаеш ли?
— Какво става с Кандейси?
— Ще си има доста работа. Дадох й две дяволски добри момчета да я осведомяват.
— Добре.
— Слушай, ириятелче… Имаш проблем.
— Няма начин. Отивам да спя.
— Виждаш ли часовника? Това телевизионно предаване ще бъде след час. За толкова време могат да приготвят материала…
— Е, и?
— Ако Велда го види адски ще се разтревожи.
— Глупости, направих смешка накрая.
— Те редактират, идиот такъв. Ще го оставят сурово и стегнато, както те умеят. Познаваш онези двамата.
Беше прав. Отговорих:
— Виж какво, ще грабна такси и ще отида там.