Не го оставих да продължи.
— Днес е имало и друг санитар вътре.
— А, онзи. Перкото беше сбъркал етажа. Тия новаци дори не знаят кое копче в асансьора да натиснат.
— Съобщихте ли за него?
— За това, че е сбъркал етажа?
— Няма значение. Виждали ли сте го преди?
Той сви рамене и разпери ръце.
— Ами… Не мисля. Но хора идват и си отиват…
— С остри бради и типични лекарски лица?
— Трябва да призная, че наистина имаше вид… но не, не съм го виждал по-рано.
Понякога ти се иска да плюеш, а устата ти пресъхва и сега беше точно такъв момент. Върнах се в сестринската стая, вдигнах телефона и позвъних на охраната. Описах мъжа на дежурния офицер долу и му казах да затвори всички изходи. Ако скапаната остра брада е само маскировка, доста е едър, за да го познаят и по ръста и теглото.
Още едно обаждане и малък спор застави телефонистката да извика Пат по алармената система. След минута се чу щракване и той каза:
— Тук Чеймбърс.
— Майк, човече. Къде си?
— Чакам те да влезеш при главния вход на болницата. Къде се губиш, дявол те взел?
— Затвори. Ще ти кажа след минута.
Асансьорът ме свали във фоайето и когато излязох, видях Пат в троен разговор с Бърк Рийди и Бенет Брадли.
Махнах на групата, след това посочих Пат и му направих знак да приближи. Бързо му разказах какво се е случило и го успокоих, че съм предупредил болничната охрана и че Велда е добре.
— Сигурен ли си?
— Положително. Приспивателното може да е забавило рефлексите й, но е познала гласа. Не можа да опише лицето, но по дяволите, щом разпозна гласа, това ми стига.
— Но защо ще тичат след нея, Майк?
— Защото имаме бързо мислещ убиец, затова. Опита да я пречука още първия път, за да не може никой да го разпознае и въпреки че здравата я е цапардосал, съществува вероятност да може да го познае, а той не може да си позволи този риск.
— Така каза и Брадли — заяви Пат. — Беше си уредил среща с Бърк тук тази вечер и се е канел да говори с нея, но твоят приятел доктор вече й беше сложил приспивателното и не сметна това за възможно.
— Никой не ме уведоми.
— Отпусни се. Брадли ми се обади тази вечер и аз му казах да говори с Бърк. Момичето ти е наред, момко. Не видя предаването, няма да си мисли, че гаднярите са те пречукали…
— Тогава докарай малко от твоите хора да охраняват това място. Болничната охрана…
— Успокой се — повтори Пат. — Повечето от пазачите тук са пенсионери от нюйоркската полиция. — Той отиде до телефона, обади се два пъти и се върна. — Други нареждания?
Поклатих глава.
— Какъв досадник си! Не ти ли идва на ум, че през това време нашият човек ще се е измъкнал? С мухльо ли смяташ, че си имаме работа?
Бърк и Бенет Брадли ни гледаха с любопитство, така че съкратихме приказките и се върнахме при тях. Бърк попита:
— Какво ви става на вас двамата?
Казах им какво стана горе и лицето на Брадли се сви, очите му почти се затвориха и той задъхано промълви думата „Пента“, сякаш казваше „лайна“ на чужд език.
Помислих си само, че съм се наслушал за Пента достатъчно за цял живот. Проклет мит за зелен хайвер зашибваше работите и никой не искаше да ме чуе. Аз бях този, около когото всичко започна, само аз и Ди Сика и сега всичко се вплита в измишльотена паяжина.
— Брадли, не ми навирайте това лайно Пента — намесих се. — Нямате отпечатъци, нямате свидетели, нито мотиви… нямате абсолютно нищо, поради което да набърквате Пента в това, освен проклетата шибана бележка, оставена на бюрото ми до обезобразения труп.
Той смени твърдия израз на лицето си, леко се намръщи и отвърна:
— Да го кажем така… Търсим убиец.
— Той почти бе направил ново убийство — изтърсих. — Велда вероятно може да познае гласа му, но това не е твърдо доказателство. Ако успеем да го заковем с гласова идентификация на запис, това е друга история.
— Имате ли такава лента? — попита Бърк.
— Не сме сигурни — рече Пат.
— Бих искал някой в нещо да е сигурен — ни каза Брадли. — Бих искал годините, които пропилях в преследване на този Пента да бяха довели до нещо. Една изгърмяла кариера не е начин да напуснеш службата — погледна датата на часовника си, като силно го приближи до очите си за да види миниатюрните цифри. — Имам само още седмица, преди да ме преместят — свали ръката си. — Но беше вълнуващ живот, джентълмени.
Бърк заяви:
— Ще бъда тук утре в осем сутринта, мистър Брадли. Тя вероятно ще е достатъчно будна за да говори и може би ние двамата ще успеем да я накараме да си спомни нещо. Одобрявате ли това, капитане?
Пат ми хвърли поглед за потвърждение и аз кимнах.